След признаването на правото на достъп до интернет като основно право на човека (макар и не „естествено“ право ;) ! ), днес все повече се обосновава съществуването на едно ново, производно право - правото на информирано съгласие за следене в интернет. То възниква в отговор на придобиващото все по-голяма известност явление на проследяване активността на потребителите в интернет с оглед използването на така събраната информация за различни цели. Тези цели се обябяват най-често като рекламни. В някои случаи се посочва, че данните се събират с оглед осигуряване на по-добро „потребителско преживяване“ (улесняване на достъпа чрез запаметяване на определени данни или активност, персонализиране на предоставяната информация и пр.), но в последно време все по-известни стават случаите на търгуване на събраните в резултат на проследяването потребителски данни…
Казаното off line отлита, „направеното“ on line остава!
Темата за информираното съгласие за следене в интернет е свързана с две други оспорвани с оглед на своето он лайн съдържание и обем права:
- правото на лична неприкосновеност в интернет прастранството. На него се противопоставят: правото на свобода на словото (включително с оглед развитието на т. нар. гражданска журналистика, част от която е и "блогосферата") и правото на информация (в „информационното“ 
общество!);
- правото на анонимно участие в он лайн активности. На това право се противопоставят: необходимостта от поемането на лична отговорност при осъществяване на неправомерно поведение в интернет (включително при извършването на компютърни престъпления) и необходимостта от правна идентификация при извършването на правно значими действия (за да се определи за кого ще настъпват свързаните с тях правни последици).
В повечето случаи присъствието ни в интернет е „видимо“ за Мрежата и за по-запознатите с нея и с начина на функционирането й потребители и администратори. Идентификацията може да бъде извършена по различни начини, включително чрез IP-адреса на използвания за достъп компютър, чрез данните от потребителския профил (акаунт, регистрация и пр.) в различни социални мрежи, чрез снимките, на които присъства изображение на потребителя (обозначено или не) и пр.
Неизбежните дигитални следи (т. нар. трохи) от активността на потребителите в интернет понякога правят поведението ни много по-прозрачно отколкото бихме искали. Желанието да се регулира проследяването на потребителската активност в интернет идва от осъзнаването на обстоятелството, че в ерата на информационните технологии информацията е едно от най-силните оръжия за контрол и въздействие върху хората.
Бисквитки – сладки и горчиви!
За да бъде осигурена търсената правна защита на личната он лайн неприкосновеност, е необходимо да се изясни, поне в основни линии, начинът на събиране на информация за потребителите в интернет. Дигиталните следи и проследяването на он лайн активността са свързани с един особен вид "кулинарни" явления в интернет. Става въпрос за т. нар. бисквитки (cookies). Те представляват код, съхраняван от уеб браузъра на компютъра на потребителя, осигуряващ информация за определени програми относно посещаваните през този брааузър сайтове и места в интернет. В Wikipedia HTTP бисквитките се определят като "пакет информация, изпратен от уеб сървър към Интернет браузър, а след това връщан от браузъра всеки път, когато той получи достъп до този сървър".
Бисквитките биват няколко различна вида:
а) в зависимост от техния източник:
(ако използваме метафората за бисквитките – в зависимост от готвача, от това кой ги е“сготвил“ )
- бисквитки от първоизточника: поставят се от хоста на сайта (мястото, където е запаметен сайта), който се посещава през съответния уеб браузър (Mozilla Firefox, Google Chrome и пр.). Те се използват с цел разпознаване на потребителя (с оглед предоставяне на информация относно историята на неговите посещения на сайта, неговата активност в сайта и пр.), както и с цел воденето на статистика относно посещаемост на сайта (с оглед определяне на неговия рейтинг, тарифите за рекламиране в него и пр.). Към тези бисквитки има сравнително по-голяма търпимост от страна на потребителите, тъй като те се използват за предоставяне на определена ценна за тях информация (History), без да се нарушава тяхната анонимност;
- външни бисквитки: поставят се от външни за сайта програми, като имат за цел да проучат потребителското поведение на определено лице с оглед изпращането на таргетирана реклама, най-често непоискана от съответното лице. Те често разглеждани като спайуеър (шпионски софтуер), тъй като се стартират, без да се иска разрешение от страна на потребителя, а информацията се използва за неразрешени от него цели. Именно при тях се поставя в най-голяма степен въпросът за информираното съгласие за следене в интернет;
б) в зависимост от продължителността на запазването им в уеб браузъра на потребителя:
(ако използваме метафората за бисквитките – в зависимост от „срока им на годност“ )
- бисквитки за сесията (еднократни бисквитки): тези бисквитки се изтриват след края на сесията, като осигуряват единствено „краткотрайната памет“ на уеб браузъра, подпомагайки потребителя при ползването на сайта в рамките на съответната сесия. Сесията може да се разглежда като поредица от последователни дествия на потребителя в рамките на съответния сайт, интервала между които не надвишава предварително зададена от администратора на сайта продължителност;
- постоянни бисквитки (многократни бисквитки): те представляват „дълготрайната памет“ на уеб браузъра и се запазват за статистически цели с оглед проследяване повторно посещение на сайта от същия потребител. Продължителността на съхраняване на събраната от тях информация се определя от собственика на бисквитките и най-често не зависи от волята на потребителя.
Напрактика при записването на бисквитките потребителят не се уведомява, макар че съществуват настройки в съответния уеб браузър, чрез които може да се контролира „яденето“ на бисквитки. Стартирането на подобна „диета“ обаче изисква определени познания от страна на потребителя, каквито той често не притежава. Смята се, че потребителят е съгласен по подразбиране активността му в интернет да бъде проследявана и записвана. Своеобразно конклудентно съгласие за това се „открива“ в стартирането на уеб браузъра и в зареждането на съответната страница на сървъра-"готвач" на конкретните бисквитки.
Дали обаче това предположение на създателите на уеб браузърите и на по-голямата част от собствениците на сайтове отговаря на действителното желание на потребителя и как това е уредено в правото?
Софтуер за наблюдение
Директива 2002/58/ЕО на европейския парламент и на съвета от 12 юли 2002 година относно обработката на лични данни и защита на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации (Директива за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации) разграничава:
- така наречения софтуер за наблюдение, снифери, скрити идентификатори и други подобни устройства. Тъй като могат да влязат в терминала на потребителите без тяхното знание, за да получат достъп до информация, да съхраняват скрита информация или да проследяват действията на потребителя, те представляват сериозна опасност за правото на неприкосновеност на личния живот на потребителите. Поради това Директивата посочва, че използването на такива устройства трябва да бъде позволено само за законни цели със знанието на заинтересованите потребители (т. 24 от преамбюла на Директивата за правото на неприкосновеност на личния живот и електронните комуникации). За тях е необходимо предварителното наличие на изрично информирано съгласие от страна на потребителя.
от
- вече споменатите бисквитки (cookies), които Директивата признава, че могат да бъдат „легитимни и полезни средства, например при анализиране на ефективността на дизайна на Интернет страницата, при рекламиране и при проверка идентичността на потребителя, ангажиран в сделки онлайн“. Тяхната употреба, според посочената директива, трябва да се разреши, при условие че потребителите са снабдени с ясна и точна информация относно целите на подобни приспособления. Тази информация следва да бъде предоставена предварително на потребителя и той да изрази своето съгласие с нея или да разполага с възможността да откаже зареждането на бисквитки (т. 25 от преамбюла на Директивата за правото на неприкосновеност на личния живот и електронните комуникации). Именно в това се изразява информираността на съгласието за следене на потребителите.
Във всички случаи:
- на потребителя следва да се предостави информация относно типа данни, които се събират и обработват от "бисквитките" (включително данни за местонахождение и трафик), както и относно целите и продължителността (след това те трябва да бъдат изтрити), за които се прави това (чл. 6, т. 4 от Директивата за правото на неприкосновеност на личния живот и електронните комуникации);
- преди зареждането на бисквитките в уеб браузъра („терминалното оборудване“) на потребителя, той трябва да е "преминал" през отговора на въпроса дали е съгласен с тяхното използване, като „методите за даване на информация, предлагаща право на отказ, или изискваща съгласие, трябва да са възможно най-лесни за ползване от потребителя“ (т. 25 от преамбюла на Директивата за правото на неприкосновеност на личния живот и електронните комуникации). Преценката относно факта, дали методите са лесни за използване от потребителя е конкретна във всеки отделен случай и зависи от техническите възможности на съответния уеб браузър, както и от достигнатата степен на развитие на компютърните технологии.
Предоставените данни следва да бъдат използвани само за целите, за което потребителят е бил информиран и за които е дал своето съгласие.
Възможно е обаче сайтът да откаже достъп, ако потребителят не предостави съгласието си…
Възможно е и целенасочено предоставянето на чужди данни с цел оставяне на дигитални следи от името на друго лице или с цел кражба на on line самоличност…
Това обаче са въпроси на отделни публикации… ;)
————
Ако статията Ви е харесала и сте открили нещо, което би било интересно и ценно за Вашите приятели и колеги, подкрепете нейното популяризиране като използвате предпочитаните от Вас бутони за споделяне.
Интервю, дадено от Стоян Ставру на 20 Януари 2012 г. пред БТА (Димитър Абрашев), относно следите, които оставаме в интернет, и за начините за разрешаване на сблъсъка "авторско право – свобода на информацията", може да прочетете тук. Репортаж по темата в новините на Нова телевизия вж. тук.
Благодаря Ви!
loading...
Много добре написана статия. Информацията тук е много полезна. Но за съжаление повечето сайтове отказват достъп, ако не предоставиш лична информация. А често се случва да се злоупотребява с личните данни на хората.
loading...