Определение № 66/07.04.2017 г. на ВКС по ч. гр. дело № 49/2017 г., ГК, 1-о отд.

Определение № 66/07.04.2017 г.

на ВКС по ч. гр. дело № 49/2017 г., ГК, 1-о отд.

 

Тълкувана правна разпоредба:

чл. 78, ал. 4 ГПК

чл. 81 ГПК

чл. 248, ал. 1 ГПК

[чл. 78, ал. 4 ГПК] Ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото.

[чл. 81 ГПК] Във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски.

[чл. 248, ал. 1 ГПК] В срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските.

 

Основание за допускане:

(на касационното обжалване)

чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК

[от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото]

 

Въпрос:

Допуска ли ГПК в тежест на ищеца, за когото чл. 78, ал. 4 ГПК предвижда, че е отговорен да репарира разноските по прекратеното дело, да се постави адвокатското възнаграждение, ако доказателствата за неговото заплащане ответникът представя към молбата за допълване на определението в частта по разноските (чл. 248 ГПК)?

 

Мотиви:

1. Разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК предвижда деликтно вземане на ответника за репарация на разноските при прекратяване на делото. Чл. 81 ГПК урежда задължение за съда да се произнесе по искането за разноски във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция.

2. Процесуалната пречка по допустимостта на иска съдът може да констатира в закрито съдебно заседание, включително след служебно събиране на доказателствата, които я установяват. В тази хипотеза за ответника остава единствено възможността да заяви претенцията по чл. 78, ал. 4 ГПК в рамките на образуваното дело чрез молба за допълване на определението за прекратяване с искане съдът да се произнесе и по искането за репарация на извършените разноски (чл. 248 ГПК).

3. Значение на момента на заплащане на разноските:

- направените от ответника разходи предхождат определението за прекратяване на производството (те са разноски по делото):

Тълкуването на чл. 81 ГПК налага извода, че съдът уважава молбата по чл. 248 ГПК само ако направените от ответника разходи предхождат определението за прекратяване на производството по недопустимия иск.

- направените от ответника разходи следват определението за прекратяване на производството (те не са разноски по делото, но са разходи по защитата):

Ако адвокатското възнаграждение ответникът е заплатил по-късно – след определението за прекратяване на производството по недопустимия иск, той може да претендира своето вземане за ангажиране отговорността на ищеца за репарация на разноските, които имат за причина недопустимия иск, чрез осъдителен иск, предявен в отделно производство, но не и в рамките на заведеното дело по прекратеното исково производство.

4. Материалноправните предпоставки от чл. 78, ал. 4 ГПК:

- съдебно предявена претенция чрез недопустим иск,

- направени разходи от ответника и

- причинно-следствена връзка между поведението на ищеца, сезирал съда с недопустимата претенция, и направените от ответника разходи,

не се погасяват само поради това, че

! плащането ответникът е извършил след приключване на делото в съответната инстанция. Приключването на делото в съответната инстанция погасява единствено процесуалноправната възможност вземането по чл. 78, ал. 4 ГПК да бъде установено в рамките на заведеното дело.

Различен извод е в противоречие с чл. 17, ал. 3 от Конституцията на Република България, съгласно която частната собственост е неприкосновена. Когато вземането по чл. 78, ал. 4 ГПК е възникнало, то е актив от имуществото на ответника по прекратеното дело, а Върховният закон признава частната собственост за неприкосновена. Основният закон изключва предвидените ограничения при осъществяването на процесуалните възможности за установяването на това вземане в рамките на заведеното дело (вкл. чл. 78, ал. 4 ГПК) да бъдат третирани (тълкувани) като погасителен способ за съществуването на самото материалноправно вземане, възникнало на деликтно основание.

 

Отговор:

Допустимо е на основание чл. 78, ал. 4 ГПК в тежест на ищеца съдът да постави адвокатското възнаграждение, въпреки че доказателствата за плащането му ответникът представя с молбата за допълване на определението за прекратяване на производството в частта по разноските (чл. 248 ГПК). Тази отговорност на ищеца в рамките на заведеното дело е допустимо да се установи само ако плащането е извършено до постановяване на определението за прекратяване.

 

Свързани решения:

(посочени от съда)

Определение № 751/18.10.2016 г. на ОС – Кюстендил по ч. гр. д. № 457/2016 г.;

Определение № 869/29.06.2016 г. на РС – Кюстендил по гр. д. № 689/2015 г.;

Определение № 413/29.03.2016 г. на РС – Кюстендил по гр. д. № 689/2015 г.

 

Забележка:

Представянето на решението на ВКС се придържа в максимална степен до оригинала на неговия текст. Промените са свързани с форматирането на текста: добавяне на болд, италик, нови абзаци, „изброителни“ тирета, както и със заличаване (спестяването) на някои думи, изрази или изречения, които не са толкова значими с оглед въпроса, по който е допуснато касационно обжалване.

За пълното разбиране на даденото от ВКС тълкуване е необходимо решението да бъде прочетено в неговата цялост на официалния сайт на ВКС.

Свързани публикации:

Предизвикай: Съдебната практика!

About Предизвикай: Съдебната практика!

Рубриката "Предизвикай: Съдебната практика!" има за цел и отговорност да представя на приятелите на Професионален сайт "Предизвикай правото!" най-новите и най-провокативните решения на ВКС, постановени по чл. 290 ГПК. Зад рубриката стоят усилията и грижите на Румен Неков и Стоян Ставру.
Съдебни решения

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>