Фактическото съжителство – квазибрак или факт на нормативни стероиди?


Фактическо съпружеско съжителство

0. Място на института в българското семейно право

 

а) правна уредба

Фактическото съпружеско съжителство не е уредено в Семейния кодекс (СК), въпреки предложенията за това, които съществуваха при приемането на законопроекта за СК'2009г. (Обн., ДВ, бр. 47 от 23.06.2009 г., в сила от 1.10.2009 г.). Съществуването му е признато казуистично от различни нормативни актове по повод настъпването на конкретни правни последици, които законодателят свързва с фактическото съпружеско съжителство.

 

б) социални нагласи

В близкото минало фактическото съпружеско съжителство се разглеждаше като изключение от правилото и като “враг” на брака, възприеман като утвърдена християнска ценност. В този смисъл и отмененият чл. 180 на Наказателния кодекс инкриминираше напускането на семейството и заживяване на съпружески начала с друго лице.

Днес фактическото съпружеско съжителство вече е алтернатива на брака в светската уредба на семейството. То вече не е непровомерен факт, а факт, с който законът свързва настъпването на определени правомерни правни последици. Както се посочва в правната доктрина: “Правото, вкл. семейното право, се обръща с към индивида и неговите потребности1.

 

в) значение

Фактическото съпружеско съжителство е пример за т. нар. нормативна сила на фактическото: правото е принудено да зачете и да свърже фактическото съпружеско съжителство с настъпването на определени правни последици. Нещо повече, фактическото съпружеско съжителство (като вид противобрачно поведение) може да бъде основание за дълбоко и непоправимо разстройство на брака, сключен от някое от съжителстващите с трето лице. В този случай правото предвижда, че фактическото съпружеско съжителство, макар и морално укоримо поведение, се запазва, а се прекратява бракът, въпреки че именно бракът е формална, възникнала съобразно закона и закриляна от него правна връзка. Оказва се, че фактически осъщественото е по-силно от юридически дължимото поведение.

 

1. Терминът

 

а) съжителство (по своето съдържание):

- интимен съюз с избран и желан партньор: възниква и продължава докато е налице взаимна воля за съществуването му. Именно поради интимния и строго личен характер на фактическото съпружеско съжителство неименуваният договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за фактическо съпружеско съжителство би бил нищожен поради накърняване на добрите нрави (чл. 26, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите).

- траен съюз (ППВС 5/1969 г.): относително стабилно фактическо състояние (corpus), без да е необходимо намерение да се съжителства трайно (animus). Достатъчно е наличието на воля за започване на фактическо съпружеско съжителство, която се поддържа известно време. Независимо от продължителността на фактическото съпружеско съжителство, то не може да бъде правно основание за възникването на брак ( т. нар. давностно фактическо съпружеско съжителство или брачна давност);

- споделяне на едно общо домакинство: съгласно параграф 1, т. 2 ДР на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК): домакинството включва съпрузите, лицата, живеещи във фактическо съпружеско съжителство, както и техните деца и роднини, ако живеят при тях. Става въпрос за отношения на взаимност, фактическа и физическа близост в общ дом, обща грижа за семейството и децата, споделяне на разходите (но без правно задължение за това).

 

б) фактическо (по своя характер):

- възниква и съществува като фактическо състояние, без да е необходимо спазването на някаква правно регулирана процедура. Ако е предвидена такава, тя има значение единствено с оглед констатирането на това състояние и доказването на неговото съществуване;

- именно фактическият характер на съжителството е разликата с брачното съпружеско съжителство. Той носи както предимства: лесно и бързо възникване и прекратяване, доброволност, юридическа необвързаност, така и недостатъци: по-трудна доказуемост, по-малко защита на съжителстващите лица, липсва задължение за взаимна издръжка и пр.

- фактическо от правна гледна точка е и съпружеското съжителство, основано на църковен брак, щом липсва сключен граждански брак;

 

в) съпружеско (по своето същество):

- става въпрос за същото съжителство, което се осъществява между съпрузите в брака, но без то да е свързано с правните последици на брака. На практика лицата се отнасят едно към друго като към съпрузи, макар и от юридическа гледна точка да не са такива).

- именно поради това става въпрос единствено за съжителство между мъж и жена, но не и еднополово съжителство (съпрузи могат да бъдат само мъж и жена).

- извъбрачно съжителство, съжителство извън брака. Параграф 1, т. 10 ДР на Закона за чужденците в Република България дава легална дефиниция на термина "Фактическо извънбрачно съжителство". Такова е налице, когато лицата живеят в едно домакинство и съжителстват на съпружески начала. То е основание за разрешаване на дългосрочно пребиваване. чл. 24, ал. 1, т. 14 от ЗЧРБ: разрешение за продължително пребиваване могат да получат чужденци, които притежават виза и са във фактическо извънбрачно съжителство с чужденец, получил разрешение за продължително пребиваване

 

г) семейно (понятие с по-голям обем: включва и децата, цялото семейство):

- фактическото съпружеско съжителство е начин (алтернативен на брака) за упражняване на правото на лицата (извънбрачна двойка) да създадат и да имат свое семейство – фактическо семейство, семейна общност. Съжителстващите на съпружески начала партньори (фактически съпрузи) могат да отглеждат общите си деца в фактическото съпружеско съжителство. Причината за това е, че бракът като институция, възникнала, уредена и защитавана от правото като юридическа форма за създаване и притежаване на семейство, се отделя от семейството – като общност между мъж, жена и техните деца. Правото на семейство може да бъде реализирано както в рамките на брака, така и извън брака. Приема се че става въпрос за естествено право на всеки човек, чието упражняване не следва да зависи от брака като държавно уредена процедура. Като аргумент се посочва и необходимостта от уважаване и зачитане на неприкосновеността на личния и семейния живот на човека;

- фактическото съпружеско съжителство се включва в понятието "семейно положение", което съгласно параграф 1, т. 13 от ДР на Закона за защита от дискриминация означава брачен статус или фактическо съжителство. Чл. 4, ал. 1 Закона за защита от дискриминация забранява всяка форма на пряка и непряка дискриминация, основана на семейно положение.

- като членове на семейството са приети съжителстващите лица в Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства. За такова от чл. 5, ал. 1, т. 2 от посочения закон е признато лицето, с което гражданинът на Европейския съюз има удостоверено фактическо съжителство.

 

2. Разлики от брака

 

а) с оглед начина на възникване:

бракът възниква при спазване на определена процедура с участието на представител на държавата (длъжностното лице по гражданско състояние), докато фактическото съпружеско съжителство възниква независимо от държавата (то е изцяло под контрола на волята на съжителстващите лица);

 

б) с оглед начина на прекратяване:

бракът се прекратява при възникването на посочени от закона основания и при спазване на уредена от него процедура (съдебно производство – охранително или исково), докато фактическото съпружеско съжителство може да се прекрати във всеки момент по волята на всяко едно от съжителстващите лица (отново това е изцяло под контрола на тяхната воля);

 

в) с оглед отношението към времето:

бракът се сключва с оглед бъдещото съвместно съжителство между съпрузите (за в бъдеще), докато фактическото съпружеско съжителство съществува с оглед вече осъществен фактически съпружески живот (има ретроспективен характер);

 

д) с оглед доказването:

съществуването на брака се удостоверява със специално създаден за целта официален документ (акт за гражданско състояние с конститутивно действие за възникването на брака), докато фактическото съпружеско съжителство е факт, който следва да бъде доказан с допустимите от закона доказателствени средства (липсва изрична правна уредба).

На практика фактическото съпружеско съжителство може да бъде доказано:

- чрез разпит на свидетели,

- въз основа на направена от страните декларация за съвместно съжителство, като е възможно тя да е и нотариално заверена (ще доказва съществуването на фактическо съпружеско съжителство само към момента на подписване на декларацията),

- със съществуващия между лицата договор (споразумение) за съвместно съжителство, сключен като неименуван договор в пределите на свободата на договаряне (чл. 9 ЗЗД),

- de lege ferenda с оглед целите на доказването на факта на фактическо съпружеско съжителство се предлага уредбата на: i) процедура за вписване на фактическото съпружеско съжителство пред длъжностното лице по гражданско състояние по местоживеенето на партньорите (като вписването има единствено констатиращо, но не и конститутивно значение) и издаване на удостоверение за фактическо съпружеско съжителство, или ii) охранително съдебно производство, в рамките на което се постановява определение за констатиране наличието на фактическо съпружеско съжителство между молителите (едностранно производство, в което съдът подпомага лицата при установяването на факта на съществуващото между тях фактическо съпружеско съжителство).

 

е) с оглед на правните последици:

бракът е свързан от закона с настъпването на множество правни последици, имащи за цел да защитят и да осигурят стабилността на съпружеския живот (неимуществените права и задължения на съпрузите, имуществен режим на техните отношения, закрилата на брака и пр.), докато фактическото съпружеско съжителство е свързано с определени правни последици от закона само в някои конкретни хипотези (където изрично е посочено от закона – където се е проявила нормативната сила на фактическото).

Тъй като живеещите фактически на съпружески начала лица не са поели отговорностите и ограниченията, свързани със съществуването на брак между тях, те не биха могли и да изискват защитата и възможностите, свързани от закона с брака. Евентуалното придаване на правно значение на фактическото съпружеско съжителство не би означавало поставянето на знак за равенство между двата института. Правните последици от фактическото съпружеско съжителство винаги ще бъдат по-малко и по-ограничени в сравнение с тези, свързвани със сключването на брак.

 

ж) несигурност на фактическото съпружеско съжителство:

несигурност в отношенията между лицата произтича от възможността за едностранно прекратяване на фактическото съпружеско съжителство във всеки момент (възможност, която се явява както предимство, така и недостатък), затрудненията при доказването на фактическото съпружеско съжителство и липсата на редица от взаимни задълженията, предвидени между съпрузите при брака2

 

з) допустимо ли е правоприлагане по аналогия на правилата за брака към фактическото съпружеско съжителство?

при липсата на изрично законово препращане, към допустимостта на подобно правоприлагане следва да се подхожда изключително внимателно: фактическото съпружеско съжителство не е брак, нито го имитира (ако го имитира няма никакъв смисъл от дублиране на вече съществуващ правен институт). В случаите, когато отношенията между партньорите са уредени с договор (съглашение, споразумение), става въпрос за гражданско партньорство (civil partnership). За да има правно действие договорът и партньорството не трябва да накърняват добрите нрави (чл. 9 ЗЗД).

 

2. Видове фактическо съпружеско съжителство

 

а) с оглед отношението на фактическото съпружеско съжителство към брака между същите лица:

- предбрачно фактическо съпружеско съжителство: фактическо съпружеско съжителство преди сключването на брак. То от своя страна може да се раздели на

! безперспективно фактическо съпружеско съжителство – фактическо съпружеско съжителство, независимо от евентуалното сключване на брак: към евентуалната възможност за сключването на брак лицата се отнасят безразлично, бракът само се допуска, без да се желае, като е възможно

! пробен брак – фактическо съпружеско съжителство с оглед сключването на бъдещ брак между същите лица: целта на лицата е да се опознаят и да проверят готовността и способността си да живеят заедно преди да пристъпят към вземането на окончателно решение за промяна на семейния си статус;

- извънбрачно фактическо съпружеско съжителство: фактическо съпружеско съжителство при наличието на брак между единия или между двамата партньори и трето/други лица (извънбрачен конкубинат);

- следбрачно фактическо съпружеско съжителство: фактическо съпружеско съжителство след прекратяването на брака между същите лица (продължаващ фактически брак);

 

б) с оглед възможността за сключване на брак между същите лица:

- безалтернативно фактическо съпружеско съжителство: фактическо съпружеско съжителство при наличието на пречки за сключване на брака между съжителстващите лица.

Като примери за подобно фактическо съпружеско съжителство се посочват

! извънбрачното фактическо съпружеско съжителство, когато единият от партньорите е страна по брачно правоотношение – сключването на втори брак (бигамия) е забранено;

! съжителство при недостигната брачна дееспособност (16 г.) на единия или и на двамата съжителстващи (следва дасе има в предвид обаче, че пълнолетно лице, което без да е сключило брак, заживее съпружески с лице от женски пол, ненавършило 16-годишна възраст, извършва престъпление по чл. 191, ал. 1 НК и се наказва с лишаване от свобода до две години или с пробация, както и с обществено порицание. Наказва се и пълнолетно лице, което склони или улесни непълнолетно лице от мъжки пол и лице от женски пол, което не е навършило 16-годишна възраст, да заживеят съпружески, без да са сключили брак, се наказва с лишаване от свобода до две години или с пробация);

! родство между съжителстващите лица, което не им позволява да сключат брак помежду си (макар и инцестът да е морално укорим, съжителството между родственици на съпружески начала не е престъпление);

! някой или и двамата съжителстващи страдат от болест, която прави невъзможно изразяването на съгласие за сключване на брак;

- предпочетено фактическо съпружеско съжителство: става въпрос за случаите, в които фактическо съпружеско съжителство предоставя по-добри възможности за съжителстващите лица, които не желаят настъпването на свързаните с брака промени в тяхното гражданско състояние, имуществено положение и социален статус

Например:

! фактическо съпружеско съжителство, избрано, за да се запази статутът на вдовец/вдовица съжителстващото лице и правото да получава възникналото в негова полза право на наследствена пенсия (правно съображение);

! фактическо съпружеско съжителство, избрано поради противопоставяне от страна на роднини или поради напредналата възраст на единия или и на двамата партньори (социални съображения).

Макар и да липсва пречка за сключването на брак, бракът е неподходящ при конкретните обстоятелства и не отговаря на интересите на лицата.

- избрано фактическо съпружеско съжителство: фактическо съпружеско съжителство е избрано като алтернатива на брака поради недоверието на лицата към брачната институция: държавата трябва да се съобразява с интимните отношения между своите граждани, а не да поставя съществуването им в зависимост от изпълнението на определени от нея формални изисквания и процедури. Понякога става въпрос и за идеологическо избрано фактическо съпружеско съжителство – “брачен нихилизъм”, обмислено съзнателно безбрачие: не е необходимо сключването на брак, за да се обичат и разбират партньорите.

 

3. Правни последици на фактическото съпружеско съжителство

 

а) не настъпват правните последици на брака, сред които и:

- еманципация на съжителстващи непълнолетни лица:

родителите ще могат да искат връщане на децата си при тях, ще участват в действията на разпореждане с имуществото на непълнолетното си дете;

допускането на брак при малолетните при наличието на важни причини (като изключение, без то да бъде насърчавано) би предоставило по-голяма защита на съжителстващите лица отколкото фактическото съпружеско съжителство;

- не може да се промени фамилното име по административен ред:

възможността е предвидена като изключение от императивния правен режим за уредбата на имената на българските граждани само при сключване на брак;

- не се прилага презумпцията за бащинство:

за установяването на бащинството е необходимо припознаване или предявяване на положителен установителен иск;

- партньорът не е втори родител:

по отношение на децата на другия партньор – родителските права се упражняват от родителите на детето;

единият партньор не може да осинови детето на другия;

липсва обаче разлика в уредбата на родителските права върху децата, които са общи за съжителстващите партньори – те живеят по общото местожителство на техните фактически съжителстващи родители;

- не могат да осиновят заедно едно дете:

тази възможност е предвидена единствено в полза на съпрузите;

когато само единият от тях осиновява, съдът трябва да прецени дали обстоятелството, че той се намира в фактическо съпружеско съжителство с друго лице, не накърнява по някакъв начин интересите на детето;

- имуществения режим:

не възниква солидарност между партньорите за задълженията, поети във връзка с фактическото съпружеско съжителство;

при едновременно придобиване на вещни права възниква обикновена съсобственост;

- липсва наследяване по закон и право на запазена част в полза на съпругата:

предвидени са единствено в полза на съпруга – част от правната защита на брака;

за наследяване между фактически съжителстващи на съпружески начала лица е необходимо извършването на завещания. Те обаче не могат да накърняват запазената част на т. нар. необходими наследници: децата, родителите и формалните съпрузи при извънбрачно съжителство;

 

б) конкретно посочени от закона правни последици:

- право на асистирана репродукция

чл. 130, ал. 1 ЗЗ: Асистираната репродукция се извършва след получаване на писмено информирано съгласие от лицата, желаещи да създадат потомство. Само мъж и жена могат да участват в асистирана репродукция. Изводът се прави по арг. от чл. 129 ЗЗ: Асистираната репродукция се прилага, когато състоянието на мъжа или жената не позволява осъществяване на репродуктивните им функции по естествен път. Т. е. трябва да е налице естествен път за осъществяване на репродуктивните им функции, който в конкретния случай е „непроходим“ поради физиологичното състояние (заболяване) на мъжа или на жената;

- възможност за донорство приживе

чл. 26, ал. 2 ЗТОТК: По изключение с разрешение на Етичната комисия по трансплантация се допуска донор на органи и тъкани да бъде лице (донорство приживе), което:

фактически съжителства с реципиента без сключен граждански брак в продължение на повече от две години и за това са налице безспорни доказателства (става въпрос за донорство между фактически съжителстващи на съпружески начала партньори, които отново трябва да са мъж и жена, тъй като законът препраща към гражданския брак – “без сключен граждански брак”, а сключването на такъв е възможно единствено между лица от различен пол: мъж и жена);

е биологичен родител на реципиента и не го е припознал по установения от закона ред (донорство от мъжа, съжителстващ на съпружески начала с майката на детето, без обаче той да е припознал последното. Биологическата връзка следва да бъде доказана по безспорен начин);

- преминаване на правата подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпления3

чл. 3, ал. 2 от Закона за подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпления: Когато пострадалият е починал в резултат на престъплението, правата на подпомагане и финансова компенсация преминават върху неговите деца, родители, съпруг или лицето, с което се е намирал във фактическо съжителство;

- защита срещу домашно насилие

чл. 2, ал. 1 от Закона за защита от домашното насилие: Домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство;

- основание за отвод на съдия по дело/на нотариус

чл. 22, ал. 1, т. 3 ГПК: Не може да участва като съдия по делото лице, което живее във фактическо съпружеско съжителство със страна по делото или с неин представител;

чл. 575, ал. 1 ГПК: Нотариусът не може да извършва нотариални действия, когато страна в нотариалното производство или участващо в него лице е лицето, с което живее във фактическо съпружеско съжителство;

- създава конфликт на интереси (свързани лица)

например чл. 39, т. 5 КСО (при избирането на членовете на надзорния съвет, управител и подуправител на Националния осигурителен институт);

например чл. 107а, ал.1, т. 1 КТ (при сключването на трудов договор за работа в държавната администрация);

например чл. 22б, ал. 1, т. 6 от Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (при избор на членове на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси). Параграф 1 от ДР на закона ги обявява за свързани лица.

например чл. 13, ал. 2, т. 2 от Закона за медиацията (задължение за медиатора да уведоми страните, ако се намира в фактическо съпружеско съжителство с някоя от тях);

както и чл. 3, ал. 1, т. 5 и 6 от Закона за Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система; чл. 15, чл. 22, ал. 7 и чл. 40, ал. 1 от Закона за сметната палата; несъвместимост по чл. 10, ал. 1, т. 3 от Закона за гарантиране на влоговете в банките, по чл. 24, ал. 7 ЗУЕС;

- основание за отказ от свидетелстване

чл. 166, ал. 1, т. 2 ГПК: Никой няма право да се отказва от свидетелстване освен лицето, с което страна е във фактическо съпружеско съжителство.

чл. 119 НПК: Съпругът, възходящите, низходящите, братята и сестрите на обвиняемия и лицето, с което той се намира във фактическо съжителство могат да откажат свидетелстване.

чл. 121, ал. 1 НПК: Свидетелят не е длъжен да дава показания по въпроси, отговорите на които биха уличили в извършване на престъпление него, неговите възходящи, низходящи, братя, сестри или съпруг или лице, с което той се намира във фактическо съжителство;

- допустимост на взаимно застраховане:

чл. 232, ал. 1 Кодекса за застраховането: договор за взаимно застраховане могат да сключват съпрузи, лица, живеещи във фактическо извънбрачно съжителство. При прекратяване на връзката между лицата, живеещи във фактическо извънбрачно съжителство, те могат да поискат разделяне на застраховките, освен ако договорът е сключен в полза на дете, родено и припознато от тези лица;

 

в) конкретно посочени от съдебната практика правни последици:

- право на обезщетение за неимуществени вреди при смърт на някой от съжителстващите

Постановление № 4 от 25.V.1961 г., Пленум на ВС, допълнено с Постановление № 5 от 24.XI.1969 г., Пленум на ВС:

Кръгът на лицата, които имат право на неимуществени вреди, се определя от съда по справедливост и обхваща най-близките роднини като низходящите, възходящите и съпруга. (Нова ал. 2, доп. с постановление № 5 от 24.XI.1969 г. на Пленума на ВС.) Имат право на обезщетение за неимуществени вреди и отглеждащият го, ако единият от тях почине вследствие непозволено увреждане, както и лицето, което е съжителствало на съпружески начала с починалия при непозволено увреждане, без да е бил сключен брак, ако това съжителство не съставлява престъпление и не противоречи на правилата на морала.”

Отново става въпрос за две лица от различен пол, които са живели на съпружески начала, като преди оформянето на брака (или независимо от намерението на лицата за сключване на брак) е настъпила смъртта на едното от тях. В Постановление № 2 от 30.XI.1984 г. по гр. д. № 2/84 г., Пленум на ВС, ВС посочва, че лицата по предходните постановления са посочени изчерпателно;

- право на обезщетение, ако ФСС е било свързано с обещание за сключване на брак

Тълкувателно решение № 32 от 2.VI.1969 г. по гр. д. № 29/69 г., ОСГК

Обезщетение за неимуществени вреди може да търси всяка жена, ако са налице всички предпоставки на отговорността, включително: сериозно обещание за встъпване в брак и последващ неоснователен отказ. Не е необходимо мъжът и жената да са живели съпружески. Достатъчно е само да са манифестирали пред обществото такова поведение и връзки, които по недвусмислен начин показват, че те проектират да сключат брак. Необходимо е обаче да е дадено сериозно обещание за встъпване в брак и от мъж, който е могъл да го изпълни. Само по себе си фактическото заживяването на съпружески начала (т. нар. безперспективно фактическо съпружеско съжителство) не е обещание за встъпване в брак. Измамата не е съществен елемент от състава на този деликт. Неоснователен е този отказ, който не се дължи на причини, които го оправдават от житейска и морална гледна точка – който не се дължи на основания и факти, които по преценка на съда оправдават несключването на брака.

г) уговорени в споразумението за фактическо съпружеско съжителство:

- в рамките на императивните правила на закона и добрите нрави

неимуществените отношения между партньорите не подлежат на договорна уредба (не е допуснато и с оглед съдържанието на брачния договор). Струва ми се, че не следва да се допуска в съдържанието на един неименуван договор да се включи уредбата на начина на упражняване на родителските права върху общите деца при евентуално прекратяване на фактическото съпружеско съжителство. Възможност за договаряне относно упражняването на родителските права е допусната при прекратяването на брака, но съдържанието на сключваното между съпрузите споразумение (наличието и одобряването му е предпоставка за допускане на развода) се преценява от съда с оглед интересите на децата. При липсата на формална процедура за прекратяване на фактическото съпружеско съжителство, липсва и задължение за извършването на подобна преценка от съда върху договореното между партньорите относно упражняването на родителските права върху децата им. Поради това и при сега действащата правна уредба следва да се приеме, че включването на подобна клауза в договора за партньорство като вид неименуван договор е недопустимо4 и във всички случаи няма да се ползва с изпълнителна сила. Упражняването на родителските права е не само право, но и задължение на родителите, с което те не могат да се разпореждат, както намерят за добре. Водещи остават интересите на детето, които се установяват от съда и определят начина на упражняване на родителските права.  Уговорките относно евентуалното разпределение на издръжката на децата между партньорите (родителите) по начин различен от посочения в СК, включително поемане на изпълнението на дължима от единия родител издръжка от другия, ще обвързват единствено тях, но няма да бъдат противопоставими на децата (чл. 21, ал. 1 ЗЗД).

имуществените отношения следва да се подчиняват на съществуващите каузални сделки с вещнопрехвърлителен ефект – отделна собственост или обикновена съсобственост. Не следва да се допуска възможността за прилагане на правилата на СК по силата на направено препращане към тях от страните по споразумението. Законовите правила относно съпружеската имуществена общност са императивни и пораждат действие за трети лица (например правилата относно възникването и прекратяването на СИО, възможността за промяна на фамилното име), а това е възможно само в предвидените от закона случаи (чл. 21, ал. 1 ЗЗД). Уговорки, свързани с определени ограничения при разпореждането със семейното жилище биха имали единствено облигационно правно действие в отношенията между страните и няма да могат да бъдат противопоставени на трети лица. Договорът за фактическо съпружеско съжителство не е сред подлежащите на вписване, освен ако не съдържа в себе си изявления за прехвърляне на вещни права върху недвижим имот, в който случай трябва да е извършен в нотариална форма. Възможно е обаче включването в съдържанието на този договор на задължение за издръжка.

- с оглед едностранната му отменимост

валидността на споразумението ще зависи от съществуването на фактическото съпружеско съжителство и тъй като то може да бъде прекратено едностранно от всяко едно от съжителстващите лица, тяхното поведение ще се оказва определящо за настъпването на правния ефект на това споразумение. Волята на всяко едно от лицата ще бъде потестативно прекратително условие за правното действие на споразумението.

във връзка с естеството на фактическото съпружеско съжителство се поставя въпросът доколко всъщност подобен договор е уместен и приложим в отношенията между страните – при условие, че идеята и желанието на партньорите е да липсва правна обвързаност. Един договор за партньорство ще създава именно такава обвързаност, от която фактически съжителстващите лица се опитват да избягат. Няма ли това да превърне фактическото съпружеско съжителство в “миниатюра на брака”, в „договорен брак“? От друга страна, ако се приеме, че става въпрос по-скоро за “вътрешни правила за партньорство”, които не могат да се изпълняват принудително5, то това не отнема ли до голяма степен правното значение на постигнатите договорености и въобще на смисъла от съществуването на подобно споразумение?

Фактическото съпружеско съжителство все по-често предявява своите претенции за правна уредба и става повод за разгорещени обществени и медийни дискусии. Българският законодател при приемането на СК'2009 г. реши, че държавата не е готова да признае и уреди по един пълен и систематизиран начин фактическото съпружеско съжителство, тъй като това би било отклонение от утвърдената в обществото ни ценностна система и от моралните разбирания за правилно и неправилно при създаването и осъществяването на съпружеските задължения. Макар и да има много, които биха оспорели подобно твърдение, фактическото съпружеско съжителство остана извън Семейния кодекс от 2009 г., но продължава да напомня за своята нормативна сила. Може би основателният страх на законодателя от мутирането на брака и от превръщането на фактическото съпружеско съжителство в квазибрак, доведе до запазването на статуквото. Отделните закони обаче не могат да избягат от съществуването на фактическото съпружеско съжителство, което остава сериозно присъстващ в обществото ни факт на нормативни стероиди…

 

Бележки под линия:

1 Вж. Ц. Цанкова Фактическото съпружеско съжителство и българското семейно право. С. 2000, с. 16.

2 Задължение за взаимна помощ, взаимни грижи и взаимна издръжка. Вж. Определение № 366 от 27.09.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 333/2010 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Златка Русева.

3 Във връзка и със съдебната практика за правото на обезщетение за неимуществени вреди, причинени на фактически съжителстващото с починалия в резултат от извършено престъпление лице. Вж. Постановление № 4 от 25.V.1961 г., Пленум на ВС, допълнено с Постановление № 5 от 24.XI.1969 г., Пленум на ВС.

4 В обратен смисъл вж. Цанкова, Ц. Цит. съч. с. 136, 163.

5 Вж. Цанкова, Ц. Цит. съч. с. 160.

Стоян Ставру

 

Свързани публикации:

About Стоян Ставру

Вярвам, че спокойното море не създава опитни моряци. Поради това обичам неочакваните пътешествия, ентусиазираните събеседници и трудните въпроси. Вярвам и в това, че именно спокойното море е най-доброто огледало за майсторството на моряците. Ето защо обожавам спокойствието след буря, доказалите се приятели и усещането за добре свършена работа...
Семейно и наследствено право ,

4 comments


  1. Николай Сибирски

    За първи път открих блога наскоро и наистина попаднах на много хубави и полезни статтии за всеки един търсещ интересни статии човек,студент по право или юрист.

    Желая много успехи на г-н Ставру и нека блогът се разраства!

    От студент II курс в СУ “Св.Климент Охридски”.

  2. Благодаря за пожеланието, Николай :)

    Може да следите бъдещите статии и през профила на сайта във facebook:

    https://www.facebook.com/pages/ChallengingTheLaw/136219683116007

    където има и доста други допълнителни и любопитни факти, коментари и връзки :wink:

    До скоро

    :arrow:

  3. Маргарита Иванова

    Аз все пак не разбрах,къде се подава въпросната декларация за фактическо съпружеско съжителство (ако въобще се подава някъде).Има ли образец,или просто се пише някаква декларация в що годе свободен текст,заверява се нотариално и си я държи човек у дома.Прибягвам до подобен въпрос тук,тъй като и в общината и където и да да попитам ме гледат странно,при споменаването на фактическо съпружеско съжителство.
    Много ще съм благодарна ако ми отговорите.

  4. Радослав Стоянов

    Аз само не разбрах защо статията е написана конкретно за фактическото СЪПРУЖЕСКО съжителство, след като според автора това изключва еднополовите двойки. Т.е. защо авторът ги изключва? Това първо. Второ, ако фактическото съпружеско съжителство не е брак, то как вмъкването на думата “съпружеско” влече след себе си ограничаване на този съюз до такъв между лица от различен пол? Това може да стане само ако бракът е определен от действащото към момента законодателство като такъв между мъж и жена. В едно хипотетично бъдеще, ако това положение се промени обаче, тогава вече няма да има разлика и присъствието на тази дума във фразата ще стане излишно. От всичко това следва, че изричното въвеждане на тази фраза сега се прави единствено с явната цел да бъдат изключвани еднополовите двойки от тази уредба на фактическите семейства. А те също са фактически семейства. Това е доста смущаващо, предвид, че е неприкрита дискриминация.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>