Връчването на заповед за изпълнение след изменението на чл. 411, ал. 1 ГПК (ред., ДВ, бр. 50 от 2015 г.)

Kак следва да се извърши връчването на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, когато заявителят е посочил различен адрес на физическото лице-ответник от установените при служебната проверка на съда по чл. 411, ал. 1 ГПК настоящ и постоянен адрес?

 

Връчването на съобщенията и призовките на страните по едно гражданско дело е уредено с наглед ясни и непораждащи съмнение за правоприлагащите органи норми в ГПК. При все това, тази материя е дала повод за множество спорове през последните десетина години, като по-голяма част от тях към днешна дата могат да се считат за преодолени благодарение на задължителната съдебна практика на ВКС[1]. Настоящият текст се спира върху един неразглеждан досега въпрос, който е породил известни съмнения в съдебната практика на някои районни съдилища, а именно – как следва да се извърши връчването на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, когато заявителят е посочил различен адрес на физическото лице-ответник от установените при служебната проверка на съда по чл. 411, ал. 1 ГПК настоящ и постоянен адрес. Continue reading

Граждански процес ,

Космополитизъм и правата на другите

 

(текстът е представен като доклад на конференцията

"Нови предизвикателства пред сигурността на Балканите",

22-23.11.2013 г. ВТУ)

 

Издигна се огромен месец снощи, 
като свиня нощта се черна тръшна. 
О, господи, пази ни здрави още 
и дай ни хляб, и дай ни родна къща

Никола Фурнаджиев „Бежанци” (1925)

 

През настоящата 2013 г. ред събития от публичния живот в България фокусираха вниманието ми в една точка и ме накараха да подхвана наново разсъждения, които бях направил на прелома на хилядолетията[1].

На 10 март бе сменена паметната плоча край Народното събрание, отбелязваща „спасяването на българските евреи” и „паметта на жертвите на Холокоста”. Съгласно новия текст изрично се „изразява съжаление” за депортацията на евреите от „Северна Гърция и Югославия, администрирани по това време от българските власти”, а не както беше до тогава – от „Егейска Тракия и Вардарска Македония”. Новият акцент определено трябваше да подсили тезата, че нещастието и гибелта са сполетели човешки същества, за които държавата и гражданите на България не носят отговорност. Отказът на някогашния Парламент на „обединена” България да даде гражданство (в случая поданство) и по този начин действията му да доведат – както ми подсказаха в Македония със специфичния си начин да създават словоформи – до денатурализиране на еврейското население от „новите земи” продължава да се разглежда като елемент от „реда на нещата”, като действие, проникнато и оправдано от „духа на времето”, като факт, който макар и да не ни оставя морално индиферентни, не може да ни кара да се чувстваме правно или политически виновни.Unknown Object Continue reading

Философия ,

Решение № 16/09.05.2017 г. на ВКС по гр. дело № 50185/2016 г., ГК, 1-о отд.

Решение № 16/09.05.2017 г.

на ВКС по гр. дело № 50185/2016 г., ГК, 1-о отд.

 

Тълкувана правна разпоредба:

чл. 110 ЗЗД

чл. 111, б. „в“ ЗЗД

чл. 342, ал. 2 ТЗ

чл. 345, ал. 1 ТЗ

[чл. 110 ЗЗД] С изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок.

[чл. 111, б. „в“ ЗЗД] С изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания.

[чл. 342, ал. 2 ТЗ] С договора за финансов лизинг лизингодателят се задължава да придобие вещ от трето лице при условия, определени от лизингополучателя, и да му я предостави за ползване срещу възнаграждение.

[чл. 345, ал. 1 ТЗ] Лизингополучателят има задълженията на наемател съгласно чл. 232 и чл. 233, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите, както и задължението да върне вещта след изтичане срока на договора.

 

 

Основание за допускане:

(на касационното обжалване)

чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК

[решаван противоречиво от съдилищата]

 

Въпрос:

Какъв е приложимият давностен срок (обща или кратка погасителна давност) по отношение вземането на кредитора по договор за финансов лизинг за заплащане на лизингови вноски (в частта им за главница)? Имат ли последните характера на периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД? Continue reading

Съдебни решения

Развитие в моралната доктрина

Джон Т. Нунан син

Институт за академични изследвания, Принстън

 

Публ. в Theological Studies 54 (1993)

 

Превод: Теофана Евгениева, Добри Тенев, Васил Петров

Редакция и биографска справка: Васил Петров

 

Джон Т. Нунан син (24 октомври 1926 г.-17 април 2017 г.) е федерален апелативен съдия в Девети федерален апелативен съд в САЩ (от 1985 г. и до смъртта си), назначен от президента Рейгън. С университетско образование по история, право и философия и с докторска степен по философия от Католическия университет в Америка (1951 г.). Дългогодишен преподавател в Университета Нотър Дам и специалист по католическа теология, история на правото и правна философия. Автор на 12 влиятелни книги, измежду които „Контрацепцията: История на отношението към нея на католическите богослови и канонисти“ (1965), „Лица и маски на правото“ (1975), „Подкупът“ (1984), „Отговорният съдия: четива за съдебната етика“ (1993), „Блясъкът на нашата страна: американският опит със религиозната свобода“ (1998) и „Смаляване на националната власт: Върховният съд застана на страната на щатите“ (2002).

 

Смятам, че почти никой днес не би отрекъл, че през годините моралната доктрина на Католическата църква се е променяла. За да опресня спомените и за да потвърдя тезата, ще опиша четири големи примера за такава промяна в областта на лихварството, брака, робството и религиозната свобода и след това ще анализирам как католическата богословска мисъл се е отнесла към тях. Continue reading

Гражданско право, Философия ,

Решение № 35/18.05.2017 г. на ВКС по гр. дело № 3422/2016 г., ГК, 2-о отд.

Решение № 35/18.05.2017 г.

на ВКС по гр. дело № 3422/2016 г., ГК, 2-о отд.

 

Тълкувана правна разпоредба:

чл. 50 ЗС

чл. 53 ЗС

чл. 109, ал. 1 ЗС

чл. 31, ал. 1, т. 1 ЗУТ

[чл. 50 ЗС] Собственикът на недвижим имот не може да извършва такива действия в своя имот, с които се създават пречки за използуването на съседния имот по-големи от обикновените.

[чл. 53 ЗС] Ограниченията на собствеността с оглед на благоустройствени и здравни цели се уреждат с отделни закони.

[чл. 109, ал. 1 ЗС] Собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право.

[чл. 31, ал. 1, т. 1 ЗУТ] При ниско жилищно застрояване нормативите за разстоянията на сградите на основното застрояване са: до страничната граница на урегулирания поземлен имот – най-малко 3 м.

 

Основание за допускане:

(на касационното обжалване)

чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК

[въпросът е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото]

 

Въпрос:

Какво е правното значение на неспазването на нормите за минимално отстояние, предвидени в чл. 31, ал. 1, т. 1 ЗУТ и чл. 53 ЗС вр. с чл. 50 ЗС, при предявен от собственик на съседен имот иск по чл. 109 ЗС? Какво е значението за основателността на иска на обстоятелството, че за строежа в имота на ответника е налице разрешение за изграждане на сграда върху съществуващи основи, и необходима ли е преценка дали същата (сградата) пречи за пълноценното упражняване правото на собственост на ищеца? Continue reading

Съдебни решения

Решение № 49/04.04.2017 г. на ВКС по търг. дело № 50236/2016 г., ГК, 4-о отд.

Решение № 49/04.04.2017 г.

на ВКС по търг. дело № 50236/2016 г., ГК, 4-о отд.

 

Тълкувана правна разпоредба:

чл. 116, б. „а“ ЗЗД

[чл. 116, б. „а“ ЗЗД] Давността се прекъсва: с признаване на вземането от длъжника.

 

Основание за допускане:

(на касационното обжалване)

чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК

[от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото]

 

Въпрос:

Съставлява ли извънсъдебно признание на длъжника, прекъсващо давността:

- изявлението на главния счетоводител на дружество търговец, както и

- вписването на дълга в счетоводството на търговеца,

- вписването на дълга в справките-декларации по ЗДДС и

- ползването на данъчен кредит? Continue reading

Съдебни решения

Решение № 68/20.03.2017 г. на ВКС по гр. дело № 5827/2014 г., ГК, 4-о отд.

Решение № 68/20.03.2017 г.

на ВКС по гр. дело № 5827/2014 г., ГК, 4-о отд.

 

Тълкувана правна разпоредба:

чл. 36, ал. 2 ЗЗД

чл. 75, ал. 1 и 2 ЗЗД

[чл. 36, ал. 2 ЗЗД] Последиците от правните действия, които представителят извършва, възникват направо за представлявания.

[чл. 75, ал. 1 и 2 ЗЗД] Изпълнението на задължението трябва да бъде направено на кредитора или на овластено от него, от съда или от закона лице. В противен случай то е действително само ако кредиторът го е потвърдил или се е възползувал от него.

Длъжникът се освобождава, ако добросъвестно е изпълнил задължението си към лице, което, въз основа на недвусмислени обстоятелства, се явява овластено да получи изпълнението. Истинският кредитор има право на иск срещу лицето, което е получило изпълнението. Изпълнението към недееспособен кредитор освобождава длъжника, ако то е отишло в полза на кредитора.

 

Основание за допускане:

(на касационното обжалване)

чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК

[от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото]

 

Въпрос:

За правото на упълномощено да сключи договор за продажба лице да получи продажната цена, ако това не е изрично посочено в пълномощното от упълномощителя, и за погасителния ефект на такова плащане по отношение на задължението на купувача да плати продажната цена. Continue reading

Съдебни решения