Решение № 83/26.05.2017 г. на ВКС по търг. дело № 50394/2016 г., ГК, 4-о отд.

Решение № 83/26.05.2017 г.

на ВКС по търг. дело № 50394/2016 г., ГК, 4-о отд.

 

Тълкувана правна разпоредба:

чл. 147, ал. 1 ЗЗД

[чл. 147, ал. 1 ЗЗД] Поръчителят остава задължен и след падежа на главното задължение, ако кредиторът е предявил иск против длъжника в течение на шест месеца. Това разпореждане се прилага и в случая, когато поръчителят изрично е ограничил своето поръчителство до срока на главното задължение.

 

Основание за допускане:

(на касационното обжалване)

чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК

[от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото]

 

Въпрос:

Когато е уговорено погасяването на главното задължение да става на отделни погасителни вноски с различни падежи, погасяването на всяка от тези вноски представлява ли погасяване на част от главното задължение; по отношение на всяка една от тях, при непогасяването й след падежа й, започва ли да тече шестмесечен срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД, или за началото на този срок е нужно да настъпи и падежът на последната погасителна вноска, респективно – целият дълг да е станал изискуем, включително предсрочно изискуем, ако последното също е уговорено?

 

Мотиви:

1.1. В хипотезите, в които е постигнато съгласие главното задължение да се погасява на отделни погасителни вноски с различни, последователни падежи, [...]:

- несъмнено погасяването на всяка една от тези вноски води до погашение на съответна част от главното задължение; като

- неизпълнението на която и да било вноска на уговорения падеж открива възможността за кредитора да поиска от съда защита на своето материално субективно право, [...];

- предявявайки иск за изпълнение срещу главния длъжник за плащане на съответната изискуема вноска.

! В този смисъл от падежа на съответната парична вноска следва да започва да тече и шестмесечният преклузивен срок, регламентиран в разпоредбата на чл. 147, ал. 1 ЗЗД, за който съдът следи служебно (така и съобразителната част към т. 4, б. „б“ от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г.); поради което, [...]

! ако кредиторът бездейства в рамките на този срок, с изтичането му се прекратява задължението на поръчителя за плащане на същата тази вноска.

1.2. Този извод важи и в случаите на обявяване на главния длъжник на предсрочна изискуемост съобразно изискването на т. 18, абз. 1 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г.:

- ако кредиторът не упражнява процесуалното си право на иск срещу главния длъжник; но

- е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявил това обстоятелство на главния длъжник;

- шестмесечният преклузивен срок, с изтичането на който се прекратява поръчителевата отговорност, ще започва да тече от датата на достигане на това волеизявление до последния

! само по отношение на вноските с ненастъпил падеж към тази дата;

! не и за вноските с настъпил падеж, за които правното положение остава непроменено – за тях срокът започва да тече от съответната дата на падежа на всяка една от тях.

2. Възприетото от решаващия състав задължително казуално тълкуване [...]

- постига уеднаквяване на прилагането на материалния закон в отношенията между кредитора и главния длъжник, от една страна, и кредитора и поръчителя, от друга страна; като

- кореспондира и на разрешението, обективирано в Решение № 139/05.11.2014 г. на ВКС по т. д. № 57/2012 г., I т. о., според което:

Вземането, произтичащо от договор за банков кредит, чиято предсрочна изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение от банката – кредитор по реда на чл. 418, ал. 1 във вр. с чл. 417, т. 2 ГПК и чл. 60, ал. 2 ЗКИ, не е изискуемо, независимо че кредиторът се е позовал на предсрочната изискуемост на целия остатък от кредита в исковата молба. В тази хипотеза изискуеми са само вземанията, представляващи вноски по кредита и други акцесорни вземания (неустойки, лихви), които са с настъпил падеж към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и са включени в представеното извлечение от счетоводни книги. За събиране на вноските с ненастъпил падеж и/или за остатъка от кредита, обявен за предсрочно изискуем след подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение, кредиторът разполага с правото да предяви осъдителен иск, включително съединен с иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, както и по реда на иницииране на ново заповедно производство.

3. Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав не споделя задължителното за по-долустоящите съдилища тълкуване, възприето във формираната по реда на чл. 290 ГПК съдебна практика (Решение № 58/15.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 584/2008 г., II т. о.; Решение № 130/27.10.2009 г. на ВКС по т. д. № 139/2009 г., I т. о.; Решение № 345/12.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 481/2012 г., III г. о.; Решение № 23/24.03.2015 г. на ВКС по т. д. № 1717/2013 г., I т. о.; Решение № 40/17.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 601/2014 г., I т. о.; Решение № 132/02.10.2015 г. на ВКС по т. д. № 1907/2014 г., I т. о.; както и Решение № 7 от 15.04.2015 г. на ВКС по т. д. № 4196/2013 г., I т. о. – бел. моя – Р. Н.), съгласно което шестмесечният преклузивен срок по 147, ал. 1 от ЗЗД тече от момента, когато главното задължение е станало изискуемо изцяло, а не от падежа на всяка отделна анюитетна вноска; респективно тече от момента на настъпването на предсрочната изискуемост на целия дълг (с достигането на волеизявлението на кредитора за това до главния длъжник).

Съобразявайки тълкуването, възприето в диспозитива на т. 18 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., съставите на касационната инстанция застъпват становището, че датата, на която волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника (и то ако са били налице обективните предпоставки за изгубване преимуществото на срока), е и моментът, в който:

- целият или неплатеният остатък по кредита става изискуем както по отношение на главния длъжник, така и по отношение на поръчителя;

- започва течението на шестмесечния срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД и отговорността на поръчителя би отпаднала, ако към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение срокът е изтекъл.

 

Отговор:

Когато е уговорено погасяването на главното задължение да става на отделни погасителни вноски с различни падежи, погасяването на всяка една от тези вноски представлява погасяване на част от главното задължение. Не е необходимо да настъпи падежът и на последната погасителна вноска, респективно не е необходимо целият дълг да е станал изискуем, за да започне да тече шестмесечният преклузивен срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД по отношение на предходните вноски, чиито падежи вече са настъпили. Ако кредиторът не завежда иск срещу главния длъжник, но обяви на последния предсрочната изискуемост, шестмесечният преклузивен срок по 147, ал. 1 ЗЗД започва да тече от датата на достигането на това волеизявление до длъжника, но само по отношение на вноските с ненастъпили падежи към тази дата; по отношение на вноските с настъпили падежи към същата дата срокът тече от съответната дата на падежа на всяка една от тях.

 

Свързани решения:

(посочени от съда)

Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г.;

Решение № 139/05.11.2014 г. на ВКС по т. д. № 57/2012 г., I т. о.;

Решение № 58/15.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 584/2008 г., II т. о.;

Решение № 130/27.10.2009 г. на ВКС по т. д. № 139/2009 г., I т. о.;

Решение № 345/12.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 481/2012 г., III г. о.;

Решение № 23/24.03.2015 г. на ВКС по т. д. № 1717/2013 г., I т. о.;

Решение № 40/17.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 601/2014 г., I т. о.;

Решение № 132/02.10.2015 г. на ВКС по т. д. № 1907/2014 г., I т. о.;

Решение № 387/27.11.2015 г. на ОС – Кюстендил по в. гр. д. № 441/2015 г.;

Решение № 283/16.06.2015 г. на РС – Кюстендил по гр. д. № 1366/2014 г.

 

Бележка на представилия решението:

Вж. и постановеното Решение № 44 от 05.06.2017 г. на ВКС гр. д. № 60073/2016 г., III г. о., в което също се приема, че относно дължимите вноски с настъпил падеж към датата на обявяване на предсрочна изискуемост срокът по чл. 147, ал. 1 ЗЗД тече от падежа (изискуемостта) на всяка погасителна вноска.

 

Забележка:

Представянето на решението на ВКС се придържа в максимална степен до оригинала на неговия текст. Промените са свързани с форматирането на текста: добавяне на болд, италик, нови абзаци, „изброителни“ тирета, както и със заличаване (спестяването) на някои думи, изрази или изречения, които не са толкова значими с оглед въпроса, по който е допуснато касационно обжалване.

За пълното разбиране на даденото от ВКС тълкуване е необходимо решението да бъде прочетено в неговата цялост на официалния сайт на ВКС.

Свързани публикации:

Предизвикай: Съдебната практика!

About Предизвикай: Съдебната практика!

Рубриката "Предизвикай: Съдебната практика!" има за цел и отговорност да представя на приятелите на Професионален сайт "Предизвикай правото!" най-новите и най-провокативните решения на ВКС, постановени по чл. 290 ГПК. Зад рубриката стоят усилията и грижите на Румен Неков и Стоян Ставру.
Облигационно право ,

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>