Преглед на съдебната практика относно въпросите на извънсъдебното прихващане в изпълнителния процес. Приложен коментар

                                                             

 

(статията е публикувана за пръв път в сп. „Търговско и облигационно право“, бр. № 2/2016 г.)

 

Все повече започват да се наблюдават искания за извършване на извънсъдебни прихващания при висящо изпълнително производство. В резултат не закъсняха и проблемите във връзка с това, дали органите по принудително изпълнение имат компетенциите да констатират прихващания, съответно да зачитат техните последици, както и как следва да процедират след това – да прекратят изпълнителното производство или да го приключат.

В настоящия материал ще разгледам постановените от окръжните съдилища решения по жалби срещу действията на съдебни изпълнители, където са засегнати и повдигнатите въпроси, като ще изложа кратки коментарни бележки.

Не е подмината и съществуващата, макар и малко, съдебна практика на стария ВС и сегашния ВКС. Continue reading

Граждански процес ,

Определение № 2/05.01.2017 г. на ВКС по ч. гр. дело № 5112/2016 г., ГК, 1-о отд.

Определение № 2/05.01.2017 г.

на ВКС по ч. гр. дело № 5112/2016 г., ГК, 1-о отд.

 

Тълкувана правна разпоредба:

чл. 24, ал. 2 и 3 ЗОПДИППД (отм.)

[чл. 24, ал. 2 и 3 ЗОПДИППД (отм.)] Третото лице, което претендира самостоятелни права върху имущество, по отношение на което са наложени обезпечителни мерки, може да поиска отмяна на тези мерки.

Към искането по ал. 2 се прилага декларация относно източниците на средствата, основанието за придобиване на имуществото и доказателствата за това.

 

Основание за допускане:

(на касационното обжалване)

чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК

[решаван противоречиво от съдилищата]

 

Въпрос:

Възниква ли правото на отмяна на обезпечителната мярка по чл. 24, ал. 2 и 3 ЗОПДИППД (отм.) за купувача по влязлото в сила конститутивно решение по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, когато продавачът по предварителния договор е ответникът по иска с правна квалификация чл. 28 ЗОПДИППД (отм.), а исковата молба по чл. 19, ал. 3 ЗЗД е вписана след вписване на възбраната? Continue reading

Граждански процес, Гражданско право ,

За изменението на наказателното постановление от касационната инстанция

(публикувана за пръв път в сп. „Правна мисъл“, 2016, № 4)

 

Анализирайки съотношението между касационните основания по Наказателно-процесуалния кодекс (НПК)1 и правомощията на касационната инстанция по Административнопроцесуалния кодекс (АПК)2, проф. Д. Хрусанов очертава празнота в правилата на касационното производство по Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН)3, а именно: „[...] когато касационното основание е явна несправедливост на наказанието, липсват правомощия за административния съд“4. Търсейки път за преодоляване на празнотата, гореспоменатият автор предлага следното: „Ако касационната инстанция реши например, че наложеното от районния съд наказание е явно несправедливо, може да реши по същество, ползвайки правомощията от НПК – да отмени постановеното от районния съд и да постанови ново решение, с което да намали наказанието“5. Continue reading

Административно право

Решение № 186/30.01.2017 г. на ВКС по търг. дело № 2410/2015 г., ТК, 1-о отд.

Решение № 186/30.01.2017 г.

на ВКС по търг. дело № 2410/2015 г., ТК, 1-о отд.

 

Тълкувана правна разпоредба:

чл. 74 ТЗ

[чл. 74, ал. 1–4 ТЗ] Всеки съдружник или акционер може да предяви иск пред окръжния съд по седалището на дружеството за отмяна на решението на общото събрание, когато то противоречи на повелителните разпоредби на закона или на учредителния договор, съответно на устава на дружеството. Искът се предявява срещу дружеството.

Искът се предявява в 14-дневен срок от деня на събранието, когато ищецът е присъствувал или когато е бил редовно поканен, а в останалите случаи – в 14-дневен срок от узнаването, но не по-късно от 3 месеца от деня на общото събрание.

Всеки съдружник или акционер може да встъпи в делото съгласно разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс. Той може да поддържа иска дори и ищецът да се откаже от него или да го оттегли.

Искът се разглежда по реда на глава тридесет и трета „Производство по колективни искове“ от Гражданския процесуален кодекс, когато се оспорва решение на общото събрание на акционерно дружество с издадени акции на приносител или на инвестиционно дружество от отворен тип. В този случай не се допуска изключване от участие.

 

Основание за допускане:

(на касационното обжалване)

чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК

[решаван противоречиво от съдилищата]

 

Въпрос:

Допустимо ли е наследниците на починал в хода на съдебния процес ищец по иск с правно основание чл. 74 ТЗ за отмяна на решенията на общото събрание на дружеството да бъдат конституирани като ищци на мястото на починалия наследодател? Continue reading

Граждански процес, Търговско право ,

Договорът за наем на земеделска земя и въпросът за конверсия на аренден договор в наемно съглашение – предмет на тълкувателно дело № 2/2015 г., ОСГТК на ВКС

Статията е публикувана за пръв път в сп. Общество и право бр. 9/2016 г.

 

Въведение

 

Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от Конституцията на Република България (КРБ) обработваемата земя се използва само за земеделски цели, като промяна на нейното предназначение се допуска по изключение при доказана нужда и при условия и по ред, определени със закон.

В практиката често се срещат случаи, при които страните сключват помежду си писмен договор за наем с предмет отдаване за временно и възмездно ползване на земеделски земи. Контрахентите обикновено наименуват постигнатото между тях съглашение „договор за наем на земеделски земи“. Continue reading

Облигационно право

Определение № 60/03.02.2017 г. на ВКС по ч. търг. дело № 2192/2016 г., ТК, 2-о отд.

Определение № 60/03.02.2017 г.

на ВКС по ч. търг. дело № 2192/2016 г., ТК, 2-о отд.

 

Тълкувана правна разпоредба:

чл. 637, ал. 2 ТЗ

[чл. 637, ал. 2 ТЗ] Спряното производство се прекратява, ако вземането бъде прието при условията на чл. 693.

 

Основание за допускане:

(на касационното обжалване)

чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК

[от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото]

 

Въпрос:

Допустимо ли е въззивният съд да основе преценката си за наличие на предпоставките на чл. 637, ал. 2 ТЗ на съображения за недопустимост на предявен в отделно производство и висящ пред друг съд иск по чл. 694, ал. 1 ТЗ? Continue reading

Граждански процес, Търговско право ,

Преглед на решенията по чл. 290 ГПК, постановени от Търговска колегия на ВКС през месец юли 2016 г.: търговски сделки

1. Неустойка, уговорена в полза на наемодателя при предсрочно прекратяване от наемателя на договор за наем, определена в размер на наемните вноски за периода от прекратяване на договора до изтичане на уговорения в него срок, е нищожна (чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД)

 

 

 

Решение № 110 от 21.07.2016 г. по т.д. № 1226/2015 г., I т.о.

 

Казусът: Между търговци бил сключен договор за наем на 01.11.2004 г., по силата на който наемодателят отстъпил възмездно ползването на търговска зала на наемателя. Договорът бил уговорен за срок от 10 години. Впоследствие чрез анекс страните се договарят наемателят да наеме още една търговска зала, собственост на наемателя, находяща се в същата сграда. И за двата обекта било уговорено, че при неплащане на наемните вноски в срок наемателят дължи неустойка за забава в размер на 0,05 % от дължимата сума на ден. С анекс от 15.12.2009 г. наемните цени и на двата търговски обекта са увеличени. В последния анекс било уговорено, че при предсрочно прекратяване от страна на наемателя последният дължи неустойка в размер на оставащия до изтичане на срока на договора наем. През февруари 2011 г. наемателят преустановил плащанията и за двата обекта. Continue reading

Търговско право ,