Църквата на Летящото Спагетено Чудовище, Софийски градски съд и понятието ни за религия

 

1. Църквата на Летящото Спагетено Чудовище

Изповядваните от Църквата на Летящото Спагетено Чудовище[1] убеждения се обозначават още като “пастафарианство”, “спагетарианство” или “FSMism” (от абривиатурата на църквата на английски език: “Flying Spaghetti Monster”). В тази първа част на изложението са обобщени и представени в сбит вид част от основните факти за пастафарианството.

1.1. ОснователБоби Хендерсън (САЩ) 

1.2. Година на основаване2005

Continue reading

Гражданско право

Решение № 270/10.01.2017 г. на ВКС по гр. дело № 916/2016 г., ГК, 4-о отд.

 

Тълкувана правна разпоредба:

чл. 48, ал. 1 и ал. 3 ЗЗД

[чл. 48, ал. 1 ЗЗД] Родителите и осиновителите, които упражняват родителските права, отговарят за вредите, причинени от децата им, които не са навършили пълнолетие и живеят при тях.

[чл. 48, ал. 3 ЗЗД] Тия лица не отговарят, ако не са били в състояние да предотвратят настъпването на вредите.

 

Основание за допускане:

(на касационното обжалване)

чл. 280, ал. 1 , т. 3 ГПК

[от значение за точното приложение на закона, както и за развитие на правото]

 

Въпрос:

Кога родителите не са били в състояние да предотвратят настъпването на вредите, причинени от противоправно поведение не непълнолетното им дете? Continue reading

Гражданско право, Семейно и наследствено право ,

По някои въпроси на вписването, добросъвестното владение и придобивната давност, поставени в съдебната практика

(статията за пръв път е публикувана в сп. "Собственост и право", 2016, 7, с. 5-15)

 

Съгласно чл. 70, ал. 1 ЗС добросъвестен владелец е този, който владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или формата на основанието е опорочена. Възможно е преди извършването на акта – правно основание по отношение на недвижимия имот, който „се прехвърля”, да е вписана искова молба или възбрана. Поставя се въпросът за отражението на това вписване върху добросъвестността на придобиващия и придобивната давност.

 

1. В Решение 448 от 30.11.2011 г. на ВКС по гр. д. 100/2011 г., Г.К., I г. о., се разглежда следният случай. Придобит е (1990 г.) имот от съпруга по време на брака. Впоследствие (1996 г.) той се е разпоредил с имота, лично и като пълномощник на съпругата си. Следва развод (26.09.1997 г.) и иск за установяване (30.10.1997 г.), че недвижимият имот, макар й придобит по време на брака, е лична собственост на ишцата, съединен с ревандикация. Исковата молба е вписана. В хода на процеса обаче е предявен инцидентен установителен иск от ищцата за обявяване на разпоредителната сделка, извършена от бившия й съпруг, за нищожна. Приобретателят по сделката от 1996 г. е конституиран в процеса през 2007 г., през същата година е прекратено производството по първоначално предявения иск и през 2008 г. е уважен инцидентният иск срещу бившия съпруг и първия приобретател, че сделката е нищожна. Междувременно, през 2002 г., първият приобретател е прехвърлил имота отново. Вторите приобретатели придобиват в режим на СИО. При тази фактическа обстановка съпругата е предявила ревандикационен иск срещу първия приобретател и вторите приобретатели. Continue reading

Вещно право ,

Относно делението на договорите на възмездни и безвъзмездни

 

1. Въведение

 

Юристът е свикнал да мисли в една система от правни норми, в един юридически свят. За да се осъществи това упражнение сполучливо, обаче, е нужно едно добро познание на основните понятия, свързани със съответната материя. Когато говорим за договори, непременно той трябва да различава възмездни от безвъзмездни, едностранни от двустранни и т.н. Тези познания му дава доктрината, която невинаги мотивира красноречиво защо един договор е квалифициран като възмезден или безвъзмезден. Въпреки че делението на договорите на възмездни и безвъзмездни може да се определи като традиционно, сякаш не са докрай изяснени и ясни критериите за разграничението им, които да са универсално приложими. В нашата гражданскоправна теория доминира становището, че двустранните договори са винаги възмездни, а едностранните договори са „по правило“ безвъзмездни[1]. Отделно от това се застъпва становището, че всички договори, които не отговарят на критериите за безвъзмездност, са възмездни[2], и обратно, че всички договори, които не отговарят на изискването за възмездност, при които няма „еквивалентно имуществено разместване“, са безвъзмездни[3]. Поставяйки под този шаблон конкретния договор, до голяма степен се улеснява задачата ни да го квалифицираме, без да мислим, чрез прилагане на заученото правило, което обаче страда от съществен порок – обяснява едни понятия чрез други. Съмнително е обаче качеството на този способ, като се подценява огромното му значение за правоприлагането. Особено дискусионен е въпросът за квалификацията на обезпечителните договори (залог, ипотека и поръчителство) и дали изобщо е нужно тя да се извършва. Целта на настоящото изследване е опит да се внесе яснота относно понятията възмездност и безвъзмездност. Continue reading

Гражданско право, Облигационно право , ,

Derechos de la naturaleza – entre la escatologia ecologica y la teoria legal

(The article was published in Bulgarian: "Права на природата – насред екологичната есхатология и правната теория?", in journal Sociological Problems, 2016, № 1-2, p. 146-166)

 

Autor: Stoyán Stavru, doctor en Filosofía y doctor en Derecho

Traducción del búlgaro al español: Nikolay Pavlévchev

 

Read it in english here or in bulgarian here.

 

Con el aumento de los problemas ecológicos y, sobre todo, con el aumento de la intensidad de los cambios climáticos, desfavorables para el ser humano, cada vez más frecuente se plantea la pregunta sobre la protección de la naturaleza frente las influencias del ser humano. Esto plantea también preguntas de carácter ético y jurídico, incluso tales que poseen el potencial de cambiar la estructura subjetiva del derecho existente hoy día. 1 Teniendo en cuenta el estado de la naturaleza los cambios estructurales pueden ser aceptadas como “medidas desesperadas”, exigidas por la situación en que nos encontramos.

 

1. Sumario de los hechos

Tras el alcance, conseguido en 2008, Ecuador fue el primer país, en cuya Constitución, se reconocieron derechos a favor de la naturaleza2 y después de la puesta en vigencia el 7 de diciembre de 2010 en Bolivia de la Ley de los derechos de la Madre Naturaleza (Law of Mother’s Earth Rights)3 que reconoció 7 derechos básicos a la naturaleza entre cuales el derecho de vida, derecho de diversidad, de aguas, etc., en Europa también se planteó la pregunta sobre los derechos de la naturaleza. Continue reading

Биоправо, Вещно право, Гражданско право ,

Права на природата – насред екологичната есхатология и правната теория?

(статията е публикувана за пръв път в сп. Социологически проблеми, 2016, № 1-2, с. 146-166)

 

С нарастването на екологичните проблеми и най-вече с увеличаването на интензивността на неблагоприятните за човека климатични промени, все по-често се поставя въпросът за защита на природата от въздействията на хората. Това поставя и редица етически и юридически въпроси, включително такива с потенциала да променят субектната структура на съществуващото днес право.1 Предвид състоянието на природата, така предлаганите “структурни промени” в правото могат да бъдат разглеждани и като “крайни мерки”, които изисква “отчаяната ситуация”, в която се намираме.

 

1. Кратък преглед на фактите

След пробива през 2008 г., когато Еквадор стана първата държава, в чиято конституция се признават права в полза на природата2, и след приемането на 7 декември 2010 г. в Боливия на Закон за правата на Майката Земя (Law of Mother’s Earth Rights)3, който призна 7 основни права в полза на природата, сред които правото на живот, правото на разнообрази, правото на води и др., и в Европа беше поставен въпросът за правата на природата. Подготвен е проект4 за Директива за защита на правата на природата, който си поставя за цел да предложи нова правна рамка на европейските екологически законодателства. Предложена е система от материални и процесуални права на природата. Съгласно чл. 4, т. 1 от Проектодирективата природата, която включва, но не се ограничават до земята, екосистемите, природните съобщества, биологичните видове и атмосферния климат, притежава правосубектност. Проектодирективата признава основните права на природата, произтичащи отприсъщото й достойнство като източник на живот“. Посочено е, че защитата на оставащата част от природата може да бъде постигната само ако преминем от правна рамка, която да защитава природата постфактум (през различни административноправни механизми за обжалване на решения, касаещи природата), към проактивно законодателство, предоставящо й правосубектност (граждански права, които могат да се упражняват от име и в интерес на природата преди нейното увреждане). Откъслечната законова защита не е достатъчна – факт, който се доказва от състоянието на природата десетилетия след възприемането на действащото екологично законодателство. Continue reading

Биоправо, Вещно право, Гражданско право , ,

Rights of nature – is there a place for them in the legal theory and practice?



(The article was published in Bulgarian: "Права на природата – насред екологичната есхатология и правната теория?", in journal Sociological Problems, 2016, № 1-2, p. 146-166)

 

Author: Stoyn Stavru, Doctor of Civil and Family law and Doctor of Philosophy

Translation from Bulgarian to English: Svilen Tashev

 

Read it in spanish here or in bulgarian here.

 

With the increase of the ecological problems and most of all with the increase of the adverse to human beings climate changes, the question of nature protection from human impact is (more) often raised. This brings a number of ethical and legal questions, including those with the potential to change the subjective structure of the currently existing law.1 Taking into account/ the state of nature, the proposed “structural changes” in the law could be regarded as “extreme measures” required by the “desperate situation” in which we have put ourselves.

 

1. Brief review of the facts

After the breakthrough in 2008, when Ecuador became the first country with a constitution recognizing rights of nature2, and after the adoption of the December 7th, 2010 Bolivian Law on the Rights of Mother Earth (Law of Mother's Earth Rights3), which recognizes 7 basic rights in favor of nature, including the right to life, the right to diversify, the right to water, etc., the question for the rights of nature was also raised in Europe. Continue reading

Биоправо, Гражданско право, Философия , ,