Решение на Съда по настойничество в Алгеро по случая Нуволи

превод: Полина Петкова

 

РАЙОНЕН СЪД САСАРИ, ОТДЕЛЕНИЕ НА ГРАД АЛГЕРО

Решение № 99/07 (R.N.C. r.g. 11/07 R.) за назначаване на подкрепящо лице

 

 

Съдията по настойничество

ДОПУСКА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ ДЕЛОТО

 

Магдалена Соро, родена на 20-и юни 1950 г. в гр. Бургос (провинция Сасари), на 22-и юни 2007 г. подава заявление, с което иска да бъде назначена за настойник и подкрепящо лице1 на Джовани Нуволи, роден в гр. Алгеро на 5-и декември 1953 г., за да го представлява без специално допълнително разрешение за извършване на следните действия:

- всекидневни и специализирани грижи за личността на г-н Нуволи;

- представителство на неговата воля чрез четене на комуникационния панел, съдържащ буквени и цифрови символи, генерирани чрез директно насочване на погледа на пациента (г-н Нуволи – бел. прев.) към отделните символи, което му позволява да формулира думи и да изразява своите мисли;

- получаване на пенсията (на г-н Нуволи – бел. прев.) за инвалидност и придружител, равняваща се на 701,00 евро на месец;

- използване на законоустановената пенсия за обслужване на ежедневните нужди на подкрепяния и за снабдяване с необходимите за това консумативи;

- представителство и подаване на заявления към пощенските офиси и публичната администрация с цел получаване на здравни и санитарни помощи, включително и субсидии;

- възможно представителство и подписване на данъчни актове. Continue reading

Биоправо , ,

Решение № 124/06.01.2017 г. на ВКС по гр. дело № 2188/2016 г., ГК, 2-о отд.

 

Решение № 124/06.01.2017 г.

на ВКС по гр. дело № 2188/2016 г., ГК, 2-о отд.

 

Тълкувана правна разпоредба:

чл. 75 ЗС

чл. 76 ЗС

чл. 108 ЗС

чл. 130 ГПК

[чл. 75 ЗС] Владението на недвижим имот или на вещно право върху такъв имот, включително и върху сервитут, което е продължило непрекъснато повече от шест месеца, може да бъде защищавано срещу всяко нарушение. Искът може да се предяви в шестмесечен срок.

[чл. 76 ЗС] Владелецът или държателят, на когото е отнета чрез насилие или по скрит начин движима или недвижима вещ, може в шестмесечен срок да иска връщането й от лицето, което я е отнело. Това не изключва правото на лицето, което е отнело вещта, да предяви иска по предходния член.

[чл. 108 ЗС] Собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това.

[чл. 130 ГПК] Когато при проверка на исковата молба съдът констатира, че предявеният иск е недопустим, той връща исковата молба. Против връщането на исковата молба може да се подаде частна жалба, от която препис за връчване не се представя.

 

Основание за допускане:

(на касационното обжалване)

чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК

[от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото]

 

Въпрос:

Обуславя ли се допустимостта на исковите производства по чл. 75 ЗС и чл. 76 ЗС от проведено (финализирано) със сила на пресъдено нещо предходно производство по иск по чл. 108 ЗС между същите страни и за същия имот? Continue reading

Вещно право, Граждански процес ,

Европа и електронната субектност на роботите

 

 

(интервюто е дадено по имейл за http://pixelmedia.bg/ на 22 март 2017 г., интервюиращ: Александър Александров)

 

- Бихте ли представили с няколко думи Вас и организацията, която организира предстоящата лекция?

Казвам се Стоян Ставру, доктор съм по гражданско и семейно право от 2010 г., а през 2015 г. защитих дисертация и в областта на съвременната философия. Основател съм на Професионален сайт “Предизвикай правото!” (https://challengingthelaw.com/), където общност от автори разглеждаме най-тежките предизвикателства към способността на правото да предлага адекватна регулация на съвременния живот. Съосновател съм на Sofia Legal Hackers – клон на международната организация Legal Hackers, чиято основната цел е да създава пространство за свободна комуникация и сътрудничество между прависти и хора от IT областта. Организатори на днешното събитие на тема “Добрите нрави и самоуправляващите се автомобили” са пространство за съвместна работа Coshare HIVE – домакин на събитието, както и споменатите вече Професионален сайт “Предизвикай правото!” и Sofia Legal Hackers. Continue reading

Гражданско право, Философия ,

Медицинските социални мрежи като модерни практики в бъдещето – биоетични и правни аспекти

(Александра Цветкова, Мария Петрова – статията е изнесена като доклад на Четвъртата национална конференция по биоетика и биоправо "Биоетика и биоправо – модерни практики и политики на бъдещето", 21.10.2017)

 

Медицински социални мрежи – предимства и недостатъци на модерните практики

Развитието на комуникационните протоколи в края на 60-те и началото на 70-те години на миналия век поставя началото на социалните мрежи[1],[2],[3], създавайки среда за общуване първоначално за най-ревностните ентусиасти и техно любители, дръзнали да се занимават с тази нова материя. Преминавайки през различни етапи на съзряване, социалните мрежи намират своя съвременен облик през 2002 г. със създаването на Friendster[4] и търпят сериозен бум през следващите десет години. Голяма част от съвременните платформи, заемащи съществена част от нашето ежедневие, са създадени именно през този период – LinkedIn (2003 г.), MySpace (2003 г.), Facebook (2004 г.), Google+ (2007 г.) и др. Навлизането на чувствителните на допир екрани на масовия пазар, стартирало с представянето на iPhone (първо поколение) през 2007 г., допълнително променя методите за комуникация и споделяне на различни форми на електронно съдържание (снимки, текст, съобщения, геокоординати, видео и аудио и др.). Continue reading

Биоправо , ,

Решение № 90/20.07.2016 г. на ВКС по търг. дело № 865/2015 г., ТК, 1-о отд.

 

Решение № 90/20.07.2016 г.

на ВКС по търг. дело № 865/2015 г., ТК, 1-о отд.

 

Тълкувана правна разпоредба:

чл. 610 ТЗ

чл. 739, ал. 1 ТЗ

[чл. 610 ТЗ] Едновременно с откриването на производството по несъстоятелност за търговското дружество се смята за открито и производството по несъстоятелност за неограничено отговорния му съдружник.

[чл. 739, ал. 1 ТЗ] Непредявените в производството по несъстоятелност вземания и неупражнените права се погасяват.

 

Основание за допускане:

(на касационното обжалване)

чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК

[от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото]

 

Въпрос:

Следва ли вземания на кредитор за лични задължения на неограничено отговорен съдружник в събирателно дружество да бъдат предявени в открито производство по несъстоятелност на дружеството и погасяват ли се тези непредявени вземания за лични задължения на неограничено отговорен съдружник в събирателно дружество на основание чл. 739, ал. 1 ТЗ? Continue reading

Граждански процес, Търговско право ,

Решение № 20/20.02.2017 г. на ВКС по т. дело № 6179/2015 г., ГК, 1-о отд.

Тълкувана правна разпоредба:

чл. 108 ЗС

[чл. 108 ЗС] Собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това.

 

Основание за допускане:

(на касационното обжалване)

чл. 280, ал. 1 , т. 3 ГПК

[въпросът е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото]

 

Въпрос:

Какви са пределите на силата на пресъдено нещо на влязло в сила решение, с което е отхвърлен иск за собственост на реална част от имот, намираща се по протежение на общата граница между два съседни имота? Continue reading

Граждански процес ,

Проблеми, свързани с отговорността на цедента

 

(преработен и допълнен доклад, изнесен на Юбилейната конференция по повод 25 години ЮФ на УНСС – 24 ноември 2016 г.)  

 

I. Същност на цесията. Уредбата й днес

Цесията, която по своята същност представлява договор за прехвърляне на едно или няколко вземания, е един от най-използваните инструменти в международната търговия. Макар и непознатo в древното римското право1, това съглашение е било заместено от други институти, които обаче водели до идентичен резултат. De lege lata цесията е уредена в разпоредбите на чл. 99–100 ЗЗД. Въпреки наглед малкия брой съдебни решения, представляващи задължителна съдебна практика по смисъла на чл. 290 ГПК2, проблемите, свързани с договора за цесия, в никакъв случай не могат да се определят като малко. В настоящото изследване, като за начало, ще спомена някои от тях. На въпросите, свързани с отговорността на цедента, ще се отдели специално внимание.

II. Проблемите в разпоредбите на чл. 99–100 ЗЗД

Уместно е да се направи конкретизация на изследването. В следващите редове вниманието ще бъде насочено към института на отговорността на цедента като кредитор спрямо неговия длъжник3. Докато горепосочените разпоредби уреждат отговорността на цедента към цесионера, един друг вид отговорност създава множество проблеми в практиката. Тази отговорност е в едно друго правоотношение при прехвърляне на вземането. По своята същност този институт може да се определи като също толкова важен за действителността на договора, колкото и отговорността на цедента към цесионера. Още при правопораждащите юридически факти се открива различие между двете понятия. Докато правоотношението между цедента и цесионера се заражда само след сключване на договор за цесия, отношението, свързано с отговорността на първия към длъжника, може да се породи единствено в конкретни хипотези. Страните в правоотношенията също са различни. Отговорността на кредитора (цедента) към длъжника възниква при наличието на сложен фактически състав. Последният включва: прехвърляне на вземане, вреди и причинна връзка между прехвърлянето на вземане и вредите за длъжника. Разлика между отговорността към длъжника и тази към цесионера има по отношение на (без)възмездния характер на договорa за цесия. При отговорността по смисъла на чл. 100, ал. 1 ЗЗД се държи сметка дали цесията е възмездна или безвъзмездна4. Подобна зависимост между отговорността на цедента към длъжника и характера на договора за цесия не съществува. Независимо дали последният е възмезден или безвъзмезден, отговорността в правоотношението цедент (кредитор) – длъжник е една и съща. Continue reading

Облигационно право , ,