Предложение за допълване на тълк. д. № 1/2017 г. по описа на ОСТК на ВКС

С настоящото предложение за допълване на образуваното на 24.01.2017 г. тълкувателно дело № 1/2017 г. по описа на ВКС, Търговска колегия[1],[2], депозирано на 2 юни 2017 г., председателят на Върховния касационен съд, заместник-председателят и ръководител на Търговската колегия, както и комисията за изготвяне на проекта за тълкувателно решение бяха сигнализирани за съществуването на други два въпроса, по които също е налице противоречива съдебна практика на съдилищата и които все още не са намерили място в предмета на тълкувателното дело.

Поставените проблеми са едни от най-актуалните в производствата по универсалното принудително изпълнение, доколкото техните еднозначни тълкувателни разрешения: Continue reading

Граждански процес, Търговско право , ,

Решение № 125/04.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 2591/2016 г., ТК, 1-о отд.

Решение № 125/04.07.2017 г.

на ВКС по т. д. № 2591/2016 г., ТК, 1-о отд.

Тълкувана правна разпоредба:

чл. 62, ал. 2 ГПК

чл. 694, ал. 4 ТЗ

[чл. 62, ал. 2 ГПК] Срокът не се смята за пропуснат, когато изпращането на молбата е станало по пощата. Той не се смята за пропуснат и когато тя е подадена в друг съд или в прокуратурата в срока, освен ако е подадена по електронен път.

[чл. 694, ал. 4 ТЗ] Синдикът е длъжен да участва в производството по ал. 1 – 3. В производствата по ал. 2 могат да встъпят като трети лица – помагачи на длъжника, кредиторите с приети вземания по чл. 693, както и кредиторите, чиито вземания са предмет на предявен иск по ал. 1 – 3.

 

Основание за допускане:

(на касационното обжалване)

чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК (по първия въпрос)

[решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд]

разгледан в тълкувателната част на задължителните мотиви (по втория въпрос)

[с оглед служебното конституиране на синдика в касационното производство]

 

Въпрос № 1:

Счита ли се за пропуснат определеният от съда срок за отстраняване на нередовности в исковата молба/жалбата, ако молбата, с която се отстраняват нередовностите, е подадена по поща/куриер в последния ден на срока?

 

Въпрос № 2:

В какво процесуално качество участва синдикът в производството по чл. 694 ТЗ с оглед новата ал. 4 на чл. 694 (ДВ, бр. 105 от 2016 г.)?[1] Continue reading

Граждански процес, Търговско право ,

Определение № 96/30.05.2017 г. на ВКС по ч. гр. дело № 425/2017 г., ГК, 1-о отд.

Определение № 96/30.05.2017 г.

на ВКС по ч. гр. дело № 425/2017 г., ГК, 1-о отд.

 

Тълкувана правна разпоредба:

чл. 135 ЗЗД

чл. 19, ал. 3 ЗЗД

чл. 637, ал. 6 ТЗ

чл. 685, ал. 1 ТЗ

[чл. 135 ЗЗД] Чл. 135. (1) Кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. Когато действието е възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за увреждането. Недействителността не засяга правата, които трети добросъвестни лица са придобили възмездно преди вписване на исковата молба за обявяване на недействителността.

(2) Знанието се предполага до доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника.

(3) Когато действието е извършено преди възникване на вземането, то е недействително само ако е било предназначено от длъжника и лицето, с което той е договарял, да увреди кредитора.

(Ал. 4, попр. – Изв., бр. 2 от 1950 г.) Кредиторите, в чиято полза е обявена недействителността, се удовлетворяват от сумата, получена от публичната продан преди третото лице, тогава, когато то участвува в разпределението с вземане, произтичащо от обявяване на недействителността..

[чл. 19, ал. 3 ЗЗД] Всяка от страните по предварителния договор може да предяви иск за сключване на окончателния договор. В такъв случай договорът се счита сключен в момента, в който решението влезе в законна сила.

[чл. 637, ал. 6 ТЗ] След откриването на производство по несъстоятелност е недопустимо образуването на нови съдебни или арбитражни производства по имуществени граждански или търговски дела срещу длъжника, освен за:

1. защита на правата на третите лица, които са собственици на вещи, находящи се в масата на несъстоятелността;

2. трудови спорове;

3. (нова – ДВ, бр. 101 от 2010 г.) парични вземания, обезпечени с имущество на трети лица.

[чл. 685, ал. 1 ТЗ] Кредиторите предявяват писмено своите вземания пред съда по несъстоятелността в срок до един месец от вписване в търговския регистър на решението за откриване на производството по несъстоятелност.

 

Основание за допускане:

(на касационното обжалване)

чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК

[от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото]

 

Въпрос:

Разполага ли купувачът по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот с иск по чл. 135 ЗЗД срещу неизправния продавач в хипотезата, когато срещу последния е открито производство по несъстоятелност и същият е обявен в несъстоятелност? Continue reading

Граждански процес, Облигационно право, Търговско право ,

За служебното прилагане на давността за данъчни задължения – принципи на ДОПК или аналогия на ЗЗД?

1. По въпроса за това, как се прилага давността за данъчните задължения – служебно или с възражение – доктрината и съдебната практика са смущаващо единни. Изключенията, доколкото ги има, са толкова изолирани, че по-скоро са потвърждение на правилото.

Тази статия се позиционира в кръга на малцинството, поемайки, естествено, риска от всички налични негативи. Целта на написаното е не да обори преобладаващото мнение в теорията и практиката, а да отвори врата за дискусия, като предложи още едно виждане.

Приемайки аксиоматично, че давността е общ институт на правото[1], се споделя, че и в данъчното право тя има същото значение, както в останалите правни отрасли[2]. И в данъчното право, както и в гражданското, давността не се прилага служебно, а само с възражение на длъжника. Прави се извод за двуелементност на фактическия състав на давността за данъчни задължения – срок на бездействие на публичния кредитор и възражение от данъчния длъжник[3]. Continue reading

Данъчно право , ,

Определение № 66/07.04.2017 г. на ВКС по ч. гр. дело № 49/2017 г., ГК, 1-о отд.

Определение № 66/07.04.2017 г.

на ВКС по ч. гр. дело № 49/2017 г., ГК, 1-о отд.

 

Тълкувана правна разпоредба:

чл. 78, ал. 4 ГПК

чл. 81 ГПК

чл. 248, ал. 1 ГПК

[чл. 78, ал. 4 ГПК] Ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото.

[чл. 81 ГПК] Във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски.

[чл. 248, ал. 1 ГПК] В срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските.

 

Основание за допускане:

(на касационното обжалване)

чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК

[от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото]

 

Въпрос:

Допуска ли ГПК в тежест на ищеца, за когото чл. 78, ал. 4 ГПК предвижда, че е отговорен да репарира разноските по прекратеното дело, да се постави адвокатското възнаграждение, ако доказателствата за неговото заплащане ответникът представя към молбата за допълване на определението в частта по разноските (чл. 248 ГПК)? Continue reading

Граждански процес ,

За таксите на частния съдебен изпълнител като вземане в производството по несъстоятелност

(д-р Нели Маданска, Румен Неков)

(част първа; статията е публикувана за пръв път в сп. „Търговско и облигационно право“, бр. 3/2017 г.)

 

Като последица от откриването на производство по несъстоятелност, правното положение на неплатежоспособния търговец търпи значителни промени. Механизмите за опазване и съхраняване на имущество на длъжника, които са установени от закона, за да гарантират ефективността на универсалното принудително изпълнение, не водят само до ограничаване на правото на търговеца да представлява и управлява предприятието си. Те също така моделират по определен начин всички заварени правоотношения, забавяйки или препятствайки тяхното осъществяване в пълнота, или поне поставяйки при нови условия реализацията им. Тази обща последица от откриването на производството по несъстоятелност се проявява и при заварените изпълнителни дела, по които неплатежоспособният търговец е взискател или длъжник.

Така възниква въпросът, дали и как откриването на производство по несъстоятелност по отношение на страна в изпълнителния процес се отразява на правото на частния съдебен изпълнител (ЧСИ) да събира такси по принудителното изпълнение. Въпросът има практическо измерение и в никакъв случай не е частен. Съотношението между индивидуалния и универсалния изпълнителен процес е широкоспектърна тема, а изследването й за пореден път подкрепя тезата, че границите между отделните правни отрасли отдавна са смекчени. Въпросът за таксите на частния съдебен изпълнител като вземане в производството по несъстоятелност е интер-отраслов. За да получи професионален отговор, е необходимо добро познаване на теорията и практиката на принудителното изпълнение и също толкова добро познаване на търговската несъстоятелност. Тази статия има за цел да съчетае двата типа експертиза в професионален диалог, който да намери пресечната точка, генерираща отговорите. Continue reading

Граждански процес, Облигационно право, Търговско право , ,

Решение № 130/24.03.2017 г. на ВКС по гр. дело № 878/2016 г., ГК, 2-о отд.

Решение № 130/24.03.2017 г.

на ВКС по гр. дело № 878/2016 г., ГК, 2-о отд.

 

Тълкувана правна разпоредба:

чл. 31, ал. 1 ЗН

чл. 20 ЗН

чл. 227, ал. 1 ЗЗД

[чл. 31, ал. 1 ЗН] Наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения, може да иска намалението им до размера, необходим за допълване на неговата запазена част, след като прихване направените в негова полза завети и дарения с изключение на обичайните дарове.

[чл. 20 ЗН] Завещателното разпореждане не произвежда действие, ако лицето, в полза на което е направено, умре преди завещателя.

[чл. 227, ал. 1 ЗЗД] Дарението може да бъде отменено, когато дареният:

а) умишлено убие или се опита да убие дарителя, неговия съпруг или негово дете, или е съучастник в такова престъпление, освен ако деянието е извършено при обстоятелства, които изключват наказуемостта;

б) набеди дарителя в престъпление, наказуемо с лишаване от свобода не по-малко от три години, освен ако набедяването се преследва по тъжба на пострадалия и такава не е подадена, и

в) отказва да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае.

 

Основание за допускане:

(на касационното обжалване)

чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК (по първия въпрос)

[решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд]

чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК (по втория въпрос)

[решаван противоречиво от съдилищата]

 

Въпрос № 1:

Пасивно легитимиран ли е да отговаря по иска по чл. 30, ал. 1 ЗН съпругът на надареното лице в хипотезата, в която последното е починало преди дарителя – негов наследодател, или пасивно легитимирани по иска са само наследниците по право на заместване? Continue reading

Облигационно право, Семейно и наследствено право ,