Превод на промените във френския Граждански кодекс от 10 февруари 2016 г. относно договорите, общия режим на задълженията и тяхното доказване (част II)

(превод на Добри Тенев и Злати Ангелов)

 

Параграф 2 – Представителство

Чл. 1153. Представителят, овластен от закона, съдебен акт или договор, може да действа само в границите на предоставените му правомощия.

Чл. 1154. (1) Когато представителят действа от името и за сметка на представлявания, само последният е обвързан от договореното.

(2) Когато представителят твърди, че действа за сметка на друго лице, но договорът е сключен от негово име, той сам е обвързан от договореното с другата страна.

Чл. 1155. (1) Когато обемът на представителната власт е определен общо, той обхваща само действия по запазване или управление.

(2) Когато представителната власт е изрично определена, представителят може да извършва само тези действия, за които е упълномощен, заедно със спомагащите ги действия. Continue reading

Гражданско право, Облигационно право ,

Определение № 122/14.03.2017 г. на ВКС по ч. търг. дело № 163/2017 г., ТК, 1-о отд.

Определение № 122/14.03.2017 г.

на ВКС по ч. търг. дело № 163/2017 г., ТК, 1-о отд.

 

Тълкувана правна разпоредба:

чл. 171 ЗЗД

чл. 4, б. „л“ ПВ

чл. 16, ал. 1 ТЗ

[чл. 171 ЗЗД] Прехвърлянето и залагането на вземането, което е обезпечено с ипотека, встъпването в такова вземане и налагането на запор върху него, както и подновяването и заместването в задължение, обезпечено с ипотека, за да имат действие трябва да бъдат извършени в писмена форма с нотариална заверка на подписите и вписани в имотния регистър.

[чл. 4, б. „л“ ПВ] Вписват се всички други актове, за които е предвидено със закон, че подлежат на вписване.

[чл. 16, ал. 1 ТЗ] Прехвърлянето на предприятие се вписва в търговския регистър едновременно по делото на отчуждителя и на правоприемника.

 

Основание за допускане:

(на касационното обжалване)

чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК

[решаван противоречиво от съдилищата]

 

Въпрос:

Следва ли да бъде извършено вписване в имотния регистър, на основание чл. 171 ЗЗД, при прехвърляне по реда на чл. 15 ТЗ на търговско предприятие, включващо в себе си обезпечено с ипотека вземане на отчуждителя, и кой е актът, който подлежи на вписване? Continue reading

Граждански процес, Облигационно право, Търговско право ,

Ферма за лица в света на съвършените тела

(интервю на Стоян Ставру със Стефан Кръстев)

21 май 2017 г.

1. Вие сте автор на книгата “Ферма за лица. Репортажи от Платония”, която излезе на българския книжен пазар през 2016 г. Форматът е джобен и удобен за четене по всяко време и на всяко място. Издателството е Монт, а като автор на книгата е посочен Стивън Крос. Бихте ли споделили каква е историята на това име? 

Стефан Кръстев: Преди да се върна на "отлежалия" с годините, още незавършен роман "Ферма за лица" бях изострил до край (за човек като мен, а и за фантастиката) патриотичната вълна. Изглежда беше ответна реакция срещу лекомисленото отричане на някои от родните ценности; известно раздразнение при честото назоваване на тракийски митологични герои като гръцки в световната литература (пример Табита Кинг в "Лица под водата"). Continue reading

Философия ,

Решение № 93/02.05.2017 г. на ВКС по търг. дело № 53672/2015 г., ГК, 4-о отд.

Решение № 93/02.05.2017 г.

на ВКС по търг. дело № 53672/2015 г., ГК, 4-о отд.

 

Тълкувана правна разпоредба:

чл. 147, ал. 1 ЗЗД

[чл. 147, ал. 1 ЗЗД] Поръчителят остава задължен и след падежа на главното задължение, ако кредиторът е предявил иск против длъжника в течение на шест месеца. Това разпореждане се прилага и в случая, когато поръчителят изрично е ограничил своето поръчителство до срока на главното задължение.

 

Основание за допускане:

(на касационното обжалване)

чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК

[от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото]

 

Въпрос:

Прекратява ли се възможността на кредитора да претендира вземанията си от поръчителите, в случай че не е предявил тези вземания към длъжника по реда на несъстоятелността? Continue reading

Граждански процес, Облигационно право, Търговско право ,

Участието на юридически събития и юридически постъпки във фактическия състав на заобикаляне на закона

(доклад, изнесен на Юбилейната конференция по повод 25 г. УНСС-"Право и бизнес – усъвършенстване на нормативната уредба ", проведена на 24.11.2016 г.)

 

1. Във фактическия състав на заобикалянето на закона поначало се включват наличието на няколко (две или повече) правни сделки (обективен елемент) и специфичната непозволена цел, преследвана от страните (субективен елемент). Споделяйки това мнение[1], в следващите редове искам да обърна внимание на възможността да се касае не задължително за две или повече правни сделки, а изобщо за два или повече юридически факта, обединени от една обща цел. За да бъде възможно такова „обединяване“, е необходимо съгласие на участващите лица, както и поне единият от тези юридически факти да е под техен контрол, т.е. да преставлява правно действие. Другият би могъл да бъде и юридическо събитие.

В доктрината и практиката вниманието при заобикалянето на закона е насочено към сделките[2] именно защото чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД визира договори (сделки). Целта на тази норма е обаче не да уреди заобикалянето за закона изобщо, а да го въздигне в специално основание за нищожност на сделките. Това не означава, че законът може да бъде заобиколен само чрез извършването на сделки. Интерес представляват правните последици в този случай, предвид обстоятелството, че заобикалянето на закона е основание за нищожност не по принцип, а само по отношение на правните сделки. В този смисъл въпросът е по-общ и по-скоро стои в проблематиката на общата теория на правото[3]. Continue reading

Гражданско право ,

Определение № 65/06.03.2017 г. на ВКС по ч. гр. дело № 318/2017 г., ГК, 3-о отд.

Определение № 65/06.03.2017 г.

на ВКС по ч. гр. дело № 318/2017 г., ГК, 3-о отд.

 

Тълкувана правна разпоредба:

чл. 210, ал. 2 ГПК

[чл. 210, ал. 2 ГПК] Когато предявените искове не подлежат на разглеждане по реда на едно и също производство или когато съдът прецени, че съвместното им разглеждане ще бъде значително затруднено, той постановява исковете да бъдат разделени. Не се допуска разделяне на искове, които се намират във връзка с предмета на делото, освен ако подлежат на разглеждане по реда на различни производства.

 

Основание за допускане:

(на касационното обжалване)

чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК

[от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото]

 

Въпрос:

Дали при действието на чл. 210, ал. 2 ГПК, след като съдът е приел в определението си по чл. 140, ал. 1 ГПК защита на ответника с възражение, може да отдели в отделно дело по-късно подадената насрещна искова молба, която почива на същите основания, както направеното възражение? Continue reading

Граждански процес ,

Може ли да бъде намалена поради прекомерност законна неустойка?

 

         

1. Казусът

Непосредствен повод за настоящите кратки бележки е един казус в съдебната практика[1], при който е обсъждано приложението на чл. 11а, ал. 9 от вече отменената Наредба № 34 от 29.12.2006 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването[2]. Съгласно тази разпоредба лице, прието на място, финансирано от държавата, което прекрати обучението си или продължи обучението си срещу заплащане, дължи обезщетение на Министерството на здравеопазването в трикратния размер на заплатените средства за теоретично и практическо обучение за периода на проведеното обучение.

Такъв е случаят на ответницата в казуса, която е прекъснала обучението си като специализантка в университетска болница. Министерството е претендирало присъждането на трикратния размер на изплатените от бюджета средства за обучението на ответницата. И трите инстанции са били на мнението, че уреденото в чл. 11а, ал. 9 от Наредбата плащане има характера на законна неустойка. Първата инстанция обаче е уважила иска в пълен размер, като е отказала да намали неустойката поради прекомерност по съображението, че размерът на неустойката е нормативно определен и тя не подлежи на намаляване. Въззивната и касационната инстанция са приели, че неустойката може да бъде намалявана дори и ако е уредена по размер в нормативен акт, като въззивният съд е намалил неустойката до размера на действително претърпените вреди – платените от бюджета разходи за обучението на ответницата. Правилно ли е това становище? Допустимо ли е да бъде намалявана законна неустойка? Continue reading

Облигационно право ,