Ползват ли се съдиите, прокурорите и следователите от предварителната закрила при уволнение по чл. 333 КТ?

1. Становището на Върховния административен съд

В производство по съдебно оспорване на дисциплинарно наказание дисциплинарно освобождаване от длъжност (чл. 308, ал. 1, т. 6 ЗСВ), наложено на съдия, състав на Върховния административен съд1 (ВАС) е приел, че наказаният съдия се ползва от закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ заради заболяването от което е страдал. Аргументите на ВАС са следните:

На първо място, препращането в чл. 229 ЗСВ, съгласно която разпоредба за неуредените в този раздел въпроси се прилага КТ. Тази разпоредба се намира в раздел „Права и задължения“, от което следва, според ВАС, че правоотношенията на магистратите при упражняване на труд се регламентират чрез препращане от КТ, респективно са трудови по своя характер. Посочено е, че законодателят е предвидил, че за неуредените в ЗСВ въпроси относно правата и задълженията на магистратите се прилага КТ (а не например Закона за държавния служител), поради което те имат право да се ползват с всички предвидени в КТ закрили, включително и предвидената при уволнение на определени категории лица, изброени в чл. 333, ал. 1 КТ за необходимост от предварително разрешение от Инспекцията по труда при дисциплинарно уволнение (респективно дисциплинарно освобождаване от длъжност). Continue reading

Трудово право

Практиката на българските съдилища (1893-2015) върху воденето на чужда работа без възлагане

(статията е публикувана за първи път в сп. Съвременно право, бр. 5, 2015 г.)

 

Съчинението предлага кратък преглед на съдебната практика по въпросите на воденето (управлението) на чужда работа без възлагане (пълномощие, натоварване) (negotiorum gestio) по чл. 60-62 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД): Същност (т. I) и предмет (т. II) на воденето на чужда работа без възлагане, задължения на управителя (gestor) (т. III) и на господаря (собственика, заинтересувания) (dominus) (т. IV) и заключение (т. V).

Разгледани са част от решенията на Върховния касационен съд (ВКС) (1893-1947, 1996-2015 г.), на бившия Върховен съд (ВС) (1947-1996 г.) и на Върховния административен съд (ВАС) (1996-2015 г.), които са представени във вид на анотации. Включени са и решения на съдилища от други държави, в които действат разпоредби, сходни по съдържание с българските. Причината е, че по някои от разглежданите проблеми липсва практика у нас1. Continue reading

Облигационно право

За някои проблеми при декларирането на данъците, установени в ЗМДТ

(статията е публикувана за пръв пътв сп. Административно правосъдие, 2015, № 3 и е съобразена с действащото към 01.01.2015 год. законодателство)

ЗМДТ регламентира няколко данъка, приходите от които постъпват в полза на съответния общински бюджет. Специфичното в случая е, че за разлика например от ЗКПО и ЗДДФЛ в голяма част от случаите законът(ЗМДТ) регламентира периодични данъчни задължения, както и предвижда различно установяване на сроковете за подаване на данъчните декларации при различните видове местни данъци, регламентирани в ЗМДТ.

Законът урежда два вида данъци – имуществени данъци и данъци върху дейностите. В зависимост от вида на съответния данък по различен начин е уредено в закона задължението за подаване на данъчна декларация. Continue reading

Данъчно право

Между бизнеса и медицината. Въвеждането и развитието на етичното консултиране – предизвикателство за комисиите по етика в България

 

 

                               

(докладът е изнесен на Третата национална конференция по биоетика и биоправо "Човекът в биоетичните и биоправните регулации", гр. София, 12.12.2015 г.)

 

Основните научни дисциплини, ангажирани в биоетическите изследвания и дебати са биологията, медицината, философията, теологията и правото. През последните десетилетия, в областта на биоетиката се интегрират и антропологията, социалната психология, икономиката и политическите науки. Подобен интегративен подход е най-ефикасен за повишаване на етичната чувствителност и изграждане на умения за морално разсъждение в областта на медицината и осигуряването на здравни грижи. Широкото приложение на биотехнологиите в медицината все повече размива границите между осигуряване на здравни грижи и предоставяне на здравни услуги и постепенно превръща пациента в потребител. Все по-отчетлива е тенденцията държавните институции и неправителствените организации да се ориентират към бизнес модел на управление, чиято кайна цел е предоставяне на качествени социални услуги.

Здравните грижи винаги се случват в социален контекст, така че въпроса доколко етични са управленските решения в здравеопазването изисква умения за морално разсъждаване. Continue reading

Uncategorized, Медицинско право

Теоретични и практически въпроси, свързани с развалянето на договорите по реда на чл. 87 и следващите от ЗЗД

Иван Любенов Колев и Никола Мирославов Маринов

 

I. ВМЕСТО УВОД

Изпълнението на двустранните сделки (договорите)1 е нормалното и целено от страните и закона развитие на тези граждански правоотношения. Законодателят отчитайки, че макар и облигационните връзки да биват закон за тези, които са ги учредили, е възможно те да бъдат нарушени, а именно чрез една от доста острите форми на правонарушение – недоставяне на дължимата престация или т.нар. неизпълнение, урежда института на развалянето. Това нарушаване от своя страна означава накърняване на един от важните принципи на облигационното право, установен от римските юристи, Pacta sunt servanda. Но поради установеното от Закона за задълженията и договорите правило на чл. 8, ал. 1, а именно, че договорите могат да се прекратяват само по взаимно съгласие между страните, последните се нуждаят от способи за разкъсването на тези опорочени и неотговарящи на техните интереси връзки. С оглед на тази нужда от ЗЗД урежда института на развалянето на договорите. Continue reading

Облигационно право ,

Последици от прехвърляне на наетия имот

Същност и правна характеристика

Предоставяне на ползването на наетия имот по смисъла на чл. 228 ЗЗД не води до прехвърляне на собствеността, а само дава възможност на наемателя да ползва съответната вещ, като извлича полезните от нея свойства. Наемният договор няма вещно-транслативен ефект. Със сключването на наемния договор между наемодателя и наемателя не възникват и не се създават вещни права в полза на наемателя върху чужда вещ, които да създават пречка за прехвърляне на правото на собственост на наетия имот чрез някоя транслативна сделка. Поради това е възможно по време на действие на договора за наем наемодателят да прехвърли наетия имот на трето лице. Тогава се поставя въпросът, какво става със сключения договор за наем. Прехвърлянето на наетия имот може да има за правна последица лишаване на наемателя от възможността му да го ползва, защото приобретателят придобива имота въз онова на някаква прехвърлителна сделка и има качеството на частен, а не на универсален правоприемник. Освен това наемният договор по своята правна природа не поражда вещни права, а само облигационно право на ползване. Поради това спрямо приобретателя не преминават задълженията по договора за наем. Ето защо последният може да предяви ревандикационен иск и по този начин да лиши наемателя от възможността да ползва наетия имот. Наемателят пък от своя страна няма да може да противопостави сключения между него и прехвърлителя наемен договор, защото той е противопоставим само на наемодателя, който е страна по договора – арг. от чл. 20а, ал. 1 ЗЗД. За да защити интересите на наемателя, законодателят е създал правната норма на чл. 237 ЗЗД, която урежда противопоставимостта на наемния договор на частния правоприемник. Фактическият състав на чл. 237 ЗЗД е динамичен по своята правна същност и за да се осъществи, е необходимо да са налице следните кумулативно дадени елементи: наличието на договор за наем, който е сключен преди прехвърлянето на имота; осъществяване на транслативна сделка, по силата на която собствеността върху наетия имот преминава върху трето за договора за наем лице; алтернативно да е налице една от посочените в чл. 237 ЗЗД хипотези, а именно валидно вписан договор за наем или наличието на достоверна дата на наемния договор, или ако не са налице предходните две, наемателят да се намира във фактическата власт на имота преди неговото прехвърляне. Continue reading

Вещно право, Облигационно право ,

Заявление за издаване на заповед в полза на топлопреносно дружество за период, по-кратък от година

1. Увод в проблема

Съгласно чл. 154 ЗЕ за задълженията на клиентите – неизправни длъжници, и на асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ към топлопреносното предприятие може да се издаде заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 ГПК независимо от техния размер. Второто изречение на същия член сочи, че за задълженията на клиентите с въведена система за дялово разпределение неизправни длъжници, трябва да е изготвена изравнителна сметка за съответната година, за която е задължението, за да може да бъде подадено заявление по чл. 410 ГПК. Continue reading

Граждански процес ,