За ликвидацията на отношенията между страните по нищожна сделка за продажба на недвижим имот

                                                 

 

І. Постановка на въпроса

В правната доктрина са изказани различни становища по въпроса, как следва да ликвидират отношенията между страните по нищожна сделка. Особено интересен е случаят, когато е прехвърлен недвижим имот срещу заплащане на покупна цена, но впоследствие договорът е обявен за нищожен. Ще използвам пример, за да илюстрирам проблематиката:

A e собственик на недвижим имот (НИ). А сключва с Б договор за продажба на НИ в обикновена писмена форма. Цената (Ц) е платена изцяло и владението на НИ е предадено на Б при сключване на договора. Впоследствие (напр. след 3, след 8 или след 12 години) договорът е обявен за нищожен поради липса на форма (чл. 26, ал. 2 ЗЗД). С какви правни възможности разполагат страните при обявяване на договора за нищожен и кой от двамата е собственик на НИ към този момент[1]? Continue reading

Вещно право, Гражданско право, Облигационно право , ,

Заповед за изпълнение и изпълнителен лист за неизискуеми вземания

1. Уводни бележки

Сега действащият Граждански процесуален кодекс1 (ГПК) възстанови съществувалото преди повече от век у нас заповедно производство2. Особеностите на този процес бързо провокираха доктрината и изследванията на спорните въпроси не закъсняха3. Законодателят също побърза да „усъвършенства“ уредбата и с две бързи изменения4 опита да изясни идеята на заповедното производство. Наскоро бе издадено и Тълкувателно решение от 18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС, с което ВКС даде отговор по задължителен за съдилищата начин на повече от 18 групи спорни въпроси от заповедното производство. Независимо от това в практиката продължава да има редица спорни въпроси по заповедното производство. А има и въпроси, по които, макар да не са спорни, заслужава да се разсъждава, доколкото утвърдените разбирания понякога водят до практически нецелесъобразни резултати. Continue reading

Граждански процес

Към Кракауер (Детективският роман. Служителите)

 

КЪМ КРАКАУЕР

 

Предлаганият сборник съдържа две ранни произведения на Зигфрид Кракауер (1889, Франкфурт на Майн 1966, Ню Йорк). Въпреки влечението и желанието си да стане писател или философ, Кракауер под въздействие на родителите си следва архитектура и се дипломира успешно през 1914 г., при това с дисертация, посветена на ковашкото изкуство. Като студент обаче не се отказва от личните си интереси и особено след запознанството си с Георг Зимел в Берлин започва да крои планове, различни от професията му, която започва да упражнява в архитектурно бюро в родния си град.

Именно във Франкфурт той преживява Първата световна война, както и времето на Ваймарската република; във Франкфуртски вестник започва да се изявява като местен репортер, а постепенно става отговорен редактор на филмовата рубрика, дори и главен редактор. От онова време са и контактите му с нововъзникналия Институт за социални изследвания (1923), с бъдещата Франкфуртска школа. Впрочем библиотекарката на института Елизабет (Лили) Еренрайх му става съпруга за цял живот. В тези години започва и ползотворното му, изпълнено с много перипетии приятелство с 14 години по-младия Теодор В. Адорно. Continue reading

Философия

Правни аспекти на форуърдните и фючърсните договори

 

 

1. Въведение1

С глобализирането на търговията през втората половина на XX век нараства и интересът към рисковите сделки с валутни курсове, цените на стоките и лихвените проценти. Така започва зараждането на идеята, че рискът може да бъде контролиран. В нашето законодателство освен познатите сделки с налични и безналични ценни книги в търговското право, ЗППЦК допуска, че с характер на ценни книжа са и други ценни книжа, които дават право за придобиване на продажба на такива ценни книжа или които водят до парично плащане, определено посредством ценни книжа, валутни курсове, лихвени проценти или доходност, стоки или други индекси и показатели (чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗППЦК). От своя страна, финансови инструменти се делят на две големи групи – основни и производни. Основните (първични, недеривативни, базови) финансови инструменти са тези, които изискват някаква първоначална инвестиция и имат характер на вземания, задължения и осигурявания на собствения капитал. За производните (деривативните) финансови инструменти е характерно, че се изисква минимална първоначална инвестиция, като печалбата или загубата се определя от бъдещата промяна на определена променлива, която може да е лихвен процент, цена на ценната книга, цена на стока, валутен курс, рейтингов или кредитен индекс и т.н. Деривативите по същината си са производни ценни книжа, чиято цена се определя от други, базови по отношение на тях ценни книжа. Едни от деривативните финансови инструменити са форуърдните и фючърсните договори, сключвани между страна-продавач и страна-купувач, чиято правна характеристика e предмет на настоящото изследване. Continue reading

Облигационно право, Търговско право

Спорната съдебна администрация на гражданските отношения

(статията е публикувана за пръв път в сп. Търговско право, 2015, бр. 4)

 

1. ВЪВЕДЕНИЕ

Производствата по спорна съдебна администрация нямат изрична уредба в Гражданския процесуален кодекс. Те имат сходства както с исковия процес, така и с безспорната съдебна администрация (охранителните производства), но имат и своите особености и отклонения. Въпреки това липсват специални процесуални правила относно тези производства, които да отчитат специалните им характеристики.

Настоящото изследване има за цел да анализира спорната съдебна администрация като очертае основните й задачи и я разграничи от защитно-санкционните производства, от една страна, и останалите производства в ГПК, от друга. Изследването разглежда и някои основни процесуални въпроси, свързани със спорната съдебна администрация, а именно правото да се иска спорна администрация, съдебната компетентност да се разглеждат такива дела, силата на пресъдено нещо и изпълняемостта на актовете на спорна администрация и др. Continue reading

Граждански процес

Субективната страна на сделките върху неоткрити наследства

(рецензент: доц. д-р Мирослав Димитров)

 

    (статията е публикувана за пръв път в сп. "Съвременно право",  2015, No 3)

 

1. Ще се опитам да изложа вижданията си по отношение на субективната страна в основанието за нищожност по чл. 26, ал.1, пр. 4 ЗЗД („сделки върху неоткрити наследства”). Лаконичната правна уредба („нищожни са договорите … включително и върху неоткрити наследства”) поставя редица проблеми, на някои от които доктрината е отговорила. Субективният елемент обаче не е изследван задълбочено. Напротив, в модерната литература такъв се отрича.

На субективната страна се обръща сериозно внимание при действието на предходния Закон за задълженията и договорите (ЗЗД отм.). Но уредбата в него е доста по-подробна1. В съвременната литература този въпрос не се засяга, или по-скоро, засяга се само косвено. Някои автори мимоходом посочват определени субективни нагласи на страните, използвайки ги като аргумент по своя конкретна теза. Така, страната действа, „разчитайки“, че ще придобие имуществената съвкупност (Ал. Кацарски)2; договорът е на разпореждане с чужди имуществени права, които лицето „очаква” да придобие при откриване на наследството” (проф. М.Павлова)3. В съдебната практика субективен елемент също се споменава: „подобно договаряне разкрива желание за смъртта на наследодателя” (Решение № 474 от 2.IV.1985 г. на ВС на НРБ по гр. д. № 3650/83 г., I г. о).4

Continue reading

Гражданско право, Облигационно право ,

Арбитражът – възможност или риск?

I. Въведение

 

Още от дълбока древност, при възникването на даден спор, хората са търсили помощта на трето, незаинтересовано от спора лице, което да го разреши. Със засилването на държавната власт постепенно този арбитражен способ за разрешаване на спорове бил монополизиран от държавата, вследствие на което започнало развитието на гражданския процес.

Предимствата на арбитража го превръщат в желан способ за разрешаване на спорове и в наши дни. Като алтернатива на държавните съдилища, арбитражните институции приемат за разглеждане все повече дела. Разбира се, арбитражът има и своите недостатъци, които дават път на редица злоупотреби, водещи до създаване на неточно обществено мнение за същността на този способ за разрешаване на спорове. Предимствата и недостатъците на арбитража трябва да бъдат разгледани детайлно, за да се разсеят множеството битуващи в обществения живот заблуди и за да се предизвика широка дискусия в юридическата общност относно определени въпроси, чиито отговори са от съществено значение за подобряването на арбитражните производства, респективно повишаването на правната сигурност. Continue reading

Граждански процес