Система на исковете по чл. 216, ал. 1 ДОПК. Особености и видови характеристики

 

I. Въведение[1]

Тази статия се явява своеобразно продължение на скорошното изследване, което имаше за предмет общите материалноправни и процесуалноправни аспекти на чл. 216 ДОПК[2]. Стъпвайки на вече установените постановки, настоящият труд разглежда конкретните особености на сделките и действията, уредени от законодателя като атакуеми по силата на чл. 216, ал. 1, т. 1–6 ДОПК. Ходът на изследването следва последователността, установена от текста на разпоредбата. На първо място, ще се разгледат безвъзмездните сделки, като особен акцент ще се постави на въпроса попадат ли обезпеченията в тази категория. Следва анализ на сделките с нееквивалентна икономика, апортните вноски на имуществени права на длъжника, съглашения за datio in solutum и хипотезата на свързаност. Целите, които си поставя авторът, са да се направи един сравнително пространен анализ на видовете сделки, които могат да се атакуват от публичните взискатели и изпълнители, като изследването да преодолее буквата на закона, стремейки се да достигне до първопричините и икономическия фундамент, наложил необходимостта от искова защита срещу посочените трансакции. Изводите ще бъдат обобщени в заключението. Continue reading

Граждански процес, Гражданско право, Облигационно право , ,

Спортната федерация – административен орган?

         Bogdan_Mlachkov_Sportnata_federacia

Установено в чл. 44 от Конституцията на Република България (КРБ), правото на сдружаване представлява основно право на гражданите, уповавайки се на което, те могат да се обединяват с оглед реализирането на цели, които, разбира се, се вместват в рамките на закона. Така ал. 2 на същия член забранява „организации, чиято дейност е насочена срещу суверенитета, териториалната цялост на страната и единството на нацията, към разпалване на расова, национална, етническа или религиозна вражда, към нарушаване на правата и свободите на гражданите, както и организации, които създават тайни или военизирани структури или се стремят да постигнат целите си чрез насилие“.

Съчетавайки правото на сдружаване на гражданите с конституционното задължение на държавата за насърчаване на развитието на спорта (чл. 52, ал. 3 КРБ), законодателят създава специална правна уредба – Закон за физическото възпитание и спорта (ЗФВС), както и Правилник за неговото прилагане (ППЗФВС), които представляват темела, върху който се основават обществените отношения, свързани със спорта на територията на Република България. Continue reading

Спортно право ,

Намаляване на адвокатското възнаграждение в изпълнителния процес

 

Vasilev_Ivaylo_reducing_lawer's_renumeration

I. Увод

 

Въпросът за намаляването на адвокатския хонорар в изпълнителното производство е част от концепцията за отговорността на длъжника за заплатените от взискателя разноски (чл. 79, ал. 1 ГПК). В доктрината[1] се приема, че тази отговорност по своя правен характер е деликтна. Това становище се поддържа и в Решение № 189 от 20.06.2014 г. по гр. д. № 5193/2013 г., IV г. о., ГК на ВКС, постановено по реда на чл. 290 и сл. ГПК[2]. В мотивите на решението се изразява принципната позиция, че отговорността за разноски в гражданския процес е деликтна, но тя е уредена като ограничена обективна отговорност за вредите от предявяването на неоснователен или недопустим иск и включва само внесените такси и разноски по производството, както и възнаграждението за един адвокат. Отговорността за разноски е ограничена, защото не включва всякакви други разходи и пропуснати ползи от страната по делото, а е обективна, защото ищецът отговаря без вина, стига ответникът да е дал повод за завеждане на делото. Нейната реализация създава едностранно санкционно задължение за длъжника да обезщети взискателя за понесените вреди. Continue reading

Граждански процес, Облигационно право , ,

Преглед на решенията по чл. 290 ГПК, постановени от гражданските отделения на ВКС през месец Февруари 2015 г. (Част II)

Nedev_D_Pregled_February_2

Част втора: проблеми на трудовото, семейното и наследственото, процесуалното право и правото на ЕС

(Прегледът не претендира за изчерпателност. Възможно е да има невключени решения от посочения период. Заглавията на отделните решения са на автора и не изчерпват въпросите, поставени в съответното решение. В част от резюметата въпросите за допускане до касация и техните отговори са цитирани дословно, а в други – по авторова преценка – са систематизирани, резюмирани и предадени с авторови думи)

 

IV. Проблеми на трудовото право

1. Не е необходимо върху експертното решение на ТЕЛК (НЕЛК) за трудова злополука или професионална болест да има отбелязване на органа, който го е издал, че решението е влязло в сила и на коя дата

Решение № 2 от 25.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3402/2014 г., III г. о., ГК

С решение на НЕЛК е прието, че заболяването на ищеца има професионален характер. Предявен е иск за обезщетение по чл. 200 КТ. Привлечени са като помагачи предходни работодатели на ищеца, заведени са обратни искове срещу тях.

Първоинстанционният съд приема, че „че по делото липсват доказателства, установяващи дали за въпросните решения на ТЕЛК и НЕЛК са уведомени заинтересованите лица, в частност осигурителите в лицето на […],[…],[…], с оглед правата им по чл. 13, ал. 1 от Наредбата за реда за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести” (цит. по първоинстанционното решение). Допусната е съдебно-медицинска експертиза по въпроса за характера на заболяването. Искът е отхвърлен като неоснователен и недоказан. Continue reading

Граждански процес, Европейско право, Семейно и наследствено право, Трудово право , ,

Преглед на решенията по чл. 290 ГПК постановени от гражданските отделения на ВКС през месец февруари 2015 г. (Част I)

               VKS_Pregled_obligacii_veshtno

Част първа: проблеми на oбщата част на гражданското право, на облигационното и вещното право

 

(Прегледът не претендира за изчерпателност. Възможно е да има невключени решения от посочения период. Заглавията на отделните решения са на автора и не изчерпват въпросите, поставени в съответното решение. В част от резюметата въпросите за допускане до касация и техните отговори са цитирани дословно, а в други – по авторова преценка – са систематизирани, резюмирани и предадени с авторови думи)

 

I. Проблеми на общата част на гражданското право

 

1. Договорна или деликтна е отговорността на пълномощника:

Решение № 11 от 3.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3889/2014 г., IV г. о., ГК

 

Извършена е продажба, като продавачът е представляван от своята внучка. Последната е изразходвала получената сума за лични нужди. Упълномощителят умира, като оставя законни наследници внучката и сина си. Синът предявява иск по чл. 45 ЗЗД срещу внучката (пълномощник) за връщане на разходваната сума, изтъквайки, че е накърнена наследствената маса. Continue reading

Вещно право, Граждански процес, Гражданско право, Облигационно право, Търговско право , , , , , ,

Деликтът „разбиване на чужд брак“

Petrov_Vasil_brak_razbivane_delict

Отговорност за неимуществени вреди от съзнателното противоправно разстройство на чужда брачна връзка

(Хрумката се роди от едно занятие със студентите от кръжока по гражданско и търговско право на ЮФ на УНСС)

 

Казусът

Редица страни от общото право (common law) и досега познават деликта на „отчуждаване на привързаността“ (alienation of affections), при който изоставеният съпруг има право на обезщетение за вредите по отношение на трето лице, за което твърди, че е станало причина за пропадането на брака – най-често ответник по такива искове е любовникът на съпруга-прелюбодеец. Какво е положението по българското право? Би ли уважил българският съд подобна претенция по чл. 45 ЗЗД с твърдения за съзнателното противоправно разстройство на чужда брачна връзка срещу любовника на съпруга-прелюбодеец? Continue reading

Гражданско право ,

Относителната недействителност по чл. 216 ДОПК – материалноправни и процесуалноправни аспекти

(за първи път статията е публикувана в сп. Търговско и облигационно право, 2015, № 2)

I. ВЪВЕДЕНИЕ

 

Нормативната регламентация на принудителното изпълнение на публични вземания в Глава двадесет и пета от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс („ДОПК“) не е останала безразлична към нуждата от защита на фиска и публичния интерес от вредоносни действия на длъжниците.2 Чл. 216 ДОПК урежда недействителността на сделки и действия на лица с установени публични задължения. Тази недействителност се релевира с иск, предявен от публичен взискател или публичен изпълнител, който се разглежда по реда на ГПК. Искът се родее с actio Pauliana от чл. 135 ЗЗД, както и с исковете за попълване на масата на несъстоятелността – чл. 645, ал. 3 и 4, чл. 646 и чл. 647 ТЗ. Правният ефект е същият – относителна недействителност по отношение кредитора, в случая държавата или общината. Continue reading

Гражданско право