Телесната модификация и тялото-камикадзе

(Дебат 18 "Трансформираното тяло" – 2 юли 2014 г.)

 

 Макар че стават все по-масово явление, вместо да придобиват по-голяма видимост телесните модификации все по-често стават повод за отвръщане на погледа. Отричането на социалния феномен на телесните модификации е свързано с предлаганите за тях обяснения: проява на негативната свобода, изразяваща протест срещу еднаквостта и ограниченията на телесната конституция; невъзможност на човека да се справи с проблема „тяло“ (психотропни дисоциации) и използване на телесните модификации като средство за регулиране на отношението към тялото; опит да се привлече и осребри внимание в едно пренатоварено с информация общество; израз на настъпилия морален упадък, заличил „всичко свято“ в тялото, което някога е било храм на душата; мода по следване на телесни икони, превръщащи определена телесна модификация в телесна униформа, и пр. и пр. Continue reading

GD Star Rating
loading...
Биоправо

Сумарното съдебно решение в българското процесуално право – de lege lata и de lege ferenda


V_Petrov_Summary_judgement
 
1. Уводни бележки

Настоящият доклад, който няма претенции за изчерпателност или за окончателност, а само цели да постави началото на една дискусия, е посветен на института на сумарното съдебно решение (summary judgment), познат на англо-американското право1 и възможностите за рецепцията му у нас.

 
2. Институтът на сумарното решение
От чисто езикова гледна точка, сумарно е това решение, разрешаващо спор, без провеждане на пълно съдебно разглеждане.
Каква е същината на института?
GD Star Rating
loading...
Граждански процес

Декарт и любовта към геометрията

Юбилеят на Макс Фриш (1911-1991) ми напомни, че и Декарт е обичал геометрията1. Нещо повече, допринесъл е за да знаем какво е „аналитична геометрия” и да ползваме „картезианската координатна система”. Тук искам да обърна внимание на стила му и на страстта му да си служи с геометрични илюстрации за своите доказателства. Особено в Медитациите върху първата философия (1641). Но преди това в творческата му лаборатория геометрията служи не само за илюстрация.

 

1. Геометрията като фундамент Continue reading

GD Star Rating
loading...
Философия

Правните последици за представлявания от волеизявления, предадени на един от колективно овластените му представители

(статията е публикувана за пръв път в сп. „Съвременно право“, бр. 5 от 2013 г.)

 

I. Въведение

(1) (а) Представителството е предвидена и гарантирана от правната норма възможност правното действие на едно лице (представител), извършено от чуждо име, по правоотношение с трети лица, да обвърже непосредствено друго лице (представляван) – арг. от чл. 36, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД)[1]. За чия сметка действа представителят е без значение. Continue reading

GD Star Rating
loading...
Граждански процес, Гражданско право, Търговско право

За някои специфики при работата на трудов договор с изпитателен срок

temporary_labour_contract

 

 

1. Въведение

Постоянно проявяваната от пазара на труда и отговаряща на неговото непрекъснато развитие тенденция към гъвкавост при уреждането на трудовите правоотношения между работодателя и работника или служителя намира своето отражение в нарастващото значение на някои законови специфики, предлагащи многопосочни решения за страните по трудовия договор.

Една от все по-често използваните напоследък възможности е сключването на трудов договор с уговорка за изпитване съгласно чл. 70, ал. 1 от Кодекса на труда, чийто основен модалитет – клаузата за изпитателен срок – касае правото на страните до изтичането на определен и законово ограничен период от време да преценят доколко постигнатото на този етап споразумение отговаря на техните предварително поставени цели и съобразно преценката си да предприемат съответните действия. Ето защо, поради неговото нарастващо приложение и въпреки многобройните разработки по темата, този трудов договор продължава да бъде обект на интерес както като предмет на теоретични изследвания, така и в съдебната практика, която в тази връзка се обогатява ежедневно с нови и разнообразни решения. Continue reading

GD Star Rating
loading...
Трудово право

Продължава ли владението върху сградата след нейното разрушаване?

 

Предмет на настоящия коментар е Решение № 11 от 19.03.2010 г. по гр. д. № 234/2009 г., II г. о., ГК на ВКС, в което е разгледан случай на предявени, при условията на евентуалност, владелчески искове по чл. 75 и чл. 76 ЗС за възстановяване на владението върху склад, представляващ самостоятелен обект на вещни права. Складът е съществувал както към момента на отнемане на владението върху него, така и към момента на предявяване на исковете. По време на процеса, обаче, ответникът разрушава съществуващия склад. Ищецът изменя петитума на своя иск от искане за възстановяване на владението върху сграда (склада) в искане за възстановяване на владението на правото на строеж за сградата (правото да се построи отново склада). При така сложилата се фактическа обстановка възникват няколко интересни и важни въпроса:

- продължава ли да бъде владелец ищецът след разрушаването на сградата, спрямо която е осъществявал своята фактическа власт с намерение за своене? Continue reading

GD Star Rating
loading...
Вещно право , ,

Гражданското неподчинение като правоприлагане

                 

(доклад, изнесен на Четвъртата национална конференция на докторантите в областта на правните науки, организирана от Института на държавата и правото при БАН на 24 юни 2014 г.)

 

Правната повеля – независимо дали е норма, административен акт или пък договор – винаги провокира съмнение. Когато правоприлагаме, първо поставяме под съмнение валидността на нормата, а след това се питаме за точния й смисъл. И двата въпроса рядко имат ясен и еднозначен отговор. За тях ние винаги и въпреки всичко ще слушаме съвестта си. Но единствената проверка, която юридически ни задължава да считаме определена правна повеля за валидна и носеща точно определен смисъл, е проверката, която извършва съдът.

Ведната възниква въпросът: кой съд? Всъщност – трябва да си дадем сметка за това – няма последна инстанция по нито един правен въпрос. Има само решение, на което законът може да придаде задължителна сила към определен момент. Ние наистина не разполагаме с последна, върховна позитивноправна инстанция, която да посочи единственият правилен начин за приложение на правната норма. Това съмнение е част от самото битие на правото: в деня, в който то изчезне, ще изчезне и самото право, така както Декартовският Аз се нуждае от  непрестанното съмнение, че съществува, за да съществува.

Continue reading

GD Star Rating
loading...
Конституционно право