Бракът поражда множество и сложни правоотношения между съпрузите1. Една част от тях т.н. лични или неимуществени отношения по своите характеристики силно напомнят на нравствено-етичните права и задължения, което ги прави трудни за регламентация и е повод законодателят да ги уреди съвсем общо.
Втората група правоотношения, които бракът поражда имат имуществена насоченост. Тяхната уредба в българското законодателство винаги се е отличавала с по-голяма детайлност и строгост, независимо от конкретната законодателна концепция, която през годините се е променяла значително. Така, независимо от възприетия режим- на разделност, какъвто предвиждат Наредбата-закон за брака от 1945г. и Законът за лицата и семейството от 1949г., или на общност според семейните кодекси от 1968г. и 1985г., регламентацията на имуществените отношения е била изцяло императивна, а уреденият имуществен режим единствено възможен и независим от волята на съпрузите. Разбирането е, че имуществените отношения, породени от брака, са въпрос на публична политика, където не намира приложение принципът на договорната свобода. Continue reading
loading...















