За подсъдността по исковете за защита срещу дискриминация по чл. 71 ЗЗДискр. с публичноправен ответник

1. Исковата защита на правото на равно третиране по чл. 71 ЗЗДискр.

Законът за защита от дискриминация (ЗЗДискр.) забранява всяка пряка или непряка дискриминация, основана на признаците по чл. 4, ал. 1. Според чл. 4, ал. 2 пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице въз основа на тези признаци, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства, а според чл. 4, ал. 3 непряка дискриминация е поставяне на лице въз основа на същите признаци в по-неблагоприятно положение в сравнение с други лица чрез привидно неутрална разпоредба, критерий или практика, освен ако те са обективно оправдани с оглед законовата цел и средствата за постигане на целта са подходящи и необходими. Както е изяснено в съдебната практика[1], от значение за установяване на дискриминация е наличието на обективно съществуващ недопустим правен резултат при упражняване на дейността, проявен в очертаните от ЗЗДискр. форми на по-неблагоприятно третиране, дори ако при осъществяването на тази дейност са спазени съответните нормативни изисквания. Continue reading

Административно право

Действие на прихващането срещу банка, поставена под специален надзор

                    

(статията е публикувана за пръв път в сп. „Търговско и облигационно право”, 2015, No 5)

 

I. ВЪВЕДЕНИЕ

Правните проблеми, свързани с надзора върху банковата дейност и ограничителния му ефект спрямо действията на банките и техните контрахтенти придобиха актуалност поради ситуацията с четвъртата по големина банка в държавата – „Корпоративна търговска банка“ АД. Настоящият анализ разглежда въпроса поражда ли правни последици прихващането, направено срещу банка, поставена под специален надзор, спрямо която БНБ е спряла изпълнението на задълженията. В изложението ще бъдат разгледани последователно същността, елементите и последиците от поставянето на банката под специален надзор, както и налагането на особени мерки за надзор, като акцентът ще се постави върху мярката по чл.116, ал. 2, т. 2 ЗКИ и нейното възможно въздействие върху изискуемостта на задълженията на банката. При изграждането и излагането на основната теза авторът се е стремил да използва основно телеологическия метод, отчитайки засегнатите интереси и техния баланс. Изложението изследва единствено правния режим на прихващането по време на специален надзор, оставяйки извън обхвата си анализа на други актуални въпроси, възникнали от казуса с КТБ, като действителността на поредицата от цесии, последвани от прихващания, приложението на отменителния иск и относителната недействителност по чл. 59 от Закона за банковата несъстоятелност („ЗБН“)1, както и адекватността на законодателните промени, обнародвани в бр. 98/2014 г. и бр. 22/2015 г. на ДВ. Continue reading

Облигационно право ,

“Резервен живот” – за трептенията на човешкостта

 

Романът „Резервен живот“ на Лидия Димковска, издателство Колибри, излезе на българския пазар на 11 май 2015 г. В него се проследява животът на две сиамски близначки – Злата и Сребра, прескочил отделянето на Македония от „могъща“ Югославия и стигнал до второто десетилетие на 21-ви век. Родени със „слепнали“ глави – над лявото ухо на Злата и над дясното ухо на Сребра, двете сестри живеят един общ живот, в който чувството за идентичност непрекъснато се бори с неизбежната заедност на съвъплътеността. Прости действия като ходенето, спането, използването на тоалетната се оказват ключови за съвместния живот на две неразривно свързани човешки същества. Най-силната привързаност си съперничи с най-тежката непоносимост. Две сестри, които си лягат, без да разговарят, защото цял ден са били заедно, и раздалечават телата си в леглото, за да могат да намерят покой за своята индивидуалност. Continue reading

Биоправо , ,

Проблеми на пренаемното отношение

 

 

I. Въведение

 

Участието на субекта в гражданския и търговския оборот е мотивирано предимно от неговите имуществени интереси. Интервенцията в оборота може да бъде пряка или косвена. В последния случай, най-общо погледнато, имущественият интерес е възложен, доверен и/или зависим от действията на трето лице.1 Целта на правната уредба в тези случаи е защита на интереса. Различни в отделните хипотези са юридическите средства, с които се дава защитата.

Преминавайки от абстрактност към конкретика, пренаемното отношение попада в обхвата на казаното. Имущественият интерес на отдаващия за временно ползване е в съхранението на обекта и изпълнението на задълженията по сключения договор от страната, която използва вещта. Поради това за него не е безразлично дали тя става обект на пренаемно отношение или не. Необходимостта от защита е продиктувана от зависимостта на интереса от действията на съдоговорителя по наемното отношение2 и намира отговор в правните последици от пренаемното отношение, съответно при липса на съгласие за сключване на пренаемно3 отношение. Continue reading

Гражданско право, Облигационно право ,

Хора и животни, напълно изгубили себе си

 

 

Книгата на Карън Фаулър “Напълно изгубили себе си”, превод: Паулина Мичева, 2014, издателство “Софтпрес”, е получила множество награди. Достойнствата на нейния стил, запазен до съвършенство и в българския превод, както и богатството на идеи, споделени в 333 вълнуващи страници, няма да коментирам. За тях всеки заинтригуван би могъл да прочете. Няма да направя и още нещо, възприето от други автори, коментирали книгата: няма да запазя в тайна най-сериозната провокация, отправена към читателя. Напротив – бих искал да се съсредоточа (макар и съвсем накратко) именно върху тази провокация. Провокацията на една книга, представляваща красив хибрид между литература и наука. Книга за трансвидовото родителство и за прескочените граници на човешкостта. Ще приема предизвикателството на Карън Фаулър и ще споделя с вас част от мислите, които книгата провокира в мен. Continue reading

Биоправо , , ,

За конверсията на нищожните сделки

Ivaylo_Kanev_Pravna_konversia

 

Предварителни бележки

 

Конверсията на нищожните сделки като правно явление de lege lata няма обща регламентация у нас[1]. Първоначално терминът конверсия е уреден като легален в чл. 381 ЗГС от 1892 г. (отм.)[2], а понастоящем е използван като такъв в чл. 188 ГПК, разпоредбата на който урежда конверсията на официален документ в частен[3]. У нас съществува и законово уредена конверсия, когато действието на сделката се определя от императивно правило прекратителният срок при завещанието му придава значение на завет за плодоползване (чл. 17, ал. 2 ЗН)[4]. При все това и теорията, и съдебната практика беспорно приемат допустимостта на конверсията на нищожните сделки в гражданския и търговския оборот. Основание за съществуването ú би могло да се търси в три принципа на действащото право:

а) принципът за автономия на волята на страните (чл. 9 ЗЗД);

б) принципът за тълкуване на сделките с оглед на действителната обща воля на страните (чл. 20 ЗЗД);

в) принципът, че недействителността е изключение и тежка санкция, която не цели ограничаването на гражданския оборот въобще, а само да го освободи от сделки, несъвместими с неговите основни изисквания[5]. Continue reading

Гражданско право, Облигационно право , ,

За правото на установен произход и служебната тайна при асистираната репродукция

Статията е публикувана в Сборника 50 години Катедра "Социална медицина и организация на здравеопазването" при МУ "Проф. д-р Параскев Стоянов" – гр. Варна. Юбилейна научна конференция "Обществено здравеопазване – традиции и перспективи". Варна, 30-31 май 2014 г., Варненски медицински форум, т. 3, 2014, Приложение № 2

1. Въведение.

 

Под „право на установен произход” трябва да се разбира правото да се установи биологичната истина относно произхода, от чието установяване по предписаните от законодателството способи и ред пряко (въз основа на закона) възниква правоотношението (правната връзка) между родител и дете.

Правото на установен произход не е изрично формулирано в нормите на международното право или правото на Европейския съюз. То не е визирано като основно право и в Конституцията на Република България от 1991 г.1 Но то може да бъде изведено както от Конвенцията за правата на детето (от чл. 7, ал. 1)2, така и от Конституцията на Република България (от чл. 47)3, от Семейния ни кодекс от 2009 г. (от Глава шеста, от чл. 60 до чл. 73 включително)4 и от отделни правни норми от други нормативни актове. Continue reading

Медицинско право, Семейно и наследствено право ,