Договорите имат сила на закон за тези, които са ги сключили

(статия, представена в Национален конкурс за студентски научни съчинения 2015 г.)

I. Въведение

 

Законът за задълженията и договорите[1] с множество изменения и допълнения действа и до днес. Този закон се счита за най-близкия до единен граждански кодекс акт в българската правна система заради своето основополагащо значение за гражданското право, а и за частното право въобще. § 4, т. 1 от преходните правила на приетия през 1950 г. ЗЗД отмени действащия дотогава Закон за задълженията и договорите от 1892 г.[2] Това се наложи с оглед промените в обществено-политическия строй след 9 септември 1944 г. и желанието на законодателя да закрепи своята класова идеология като господстваща и подмени пазарната икономика с планова такава.

След възстановяването на демократичното управление в страната, приемането на новата Конституция от 12 юли 1991 г.[3] и възприемането на идеята за свободната стопанска инициатива като основна в частноправните отношения (чл. 19 Конст.) следваше да се изменят всички текстове от нормативната база, които съдържат идеологизирани понятия. Законът за изменение и допълнение на Закона за задълженията и договорите[4] отмени някои от тези текстове (чл. 3–7 например), други – измени (чл. 8, 9, 26 и др.) – и добави три нови: чл. 20а, чл. 114, ал. 4 и чл. 186а. Continue reading

Гражданско право, Облигационно право ,

“Лудост”. Лудите, лудите, те да са живи!

Някой са горди с това, което знаят,

и надменни с това, което не знаят.

Гьоте

 

Животът на една психиатрия тече в тоалетните.

Калин Терзийски (с. 72)

 

За да съчувстваш истински, трябва да се уплашиш за себе си.

Калин Терзийски (с. 112) Continue reading

Биоправо

Размисли върху съставите на безвиновна отговорност и отговорност за чуждо поведение по ЗЗД

Основното деление на гражданската отговорност е на договорна и деликтна. Различен е източникът на отговорността. Правоотношението при деликта възниква от самото непозволено увреждане, а договорното – въз основа на правна сделка. Длъжникът по своя воля поема договорните си задължения, докато правилото neminem laedere (не вреди другиму) се налага от законовите норми.

Отговорността за вреди от непозволено увреждане е по-строга в сравнение с договорната. Когато длъжникът не е недобросъвестен, предвидимостта е граница на договорната отговорност (чл. 82 ЗЗД), докато делинквентът отговаря за всички преки и непосредствени вреди, независимо дали са били предвидими (чл. 51, ал. 1 ЗЗД). Освен това при съпричиняване на вредите, неизпълнилият договорно задължение може да бъде освободен от отговорност (чл. 83, ал 1 ЗЗД). При непозволеното увреждане е възможно само намаляване размера на обезщетението (чл. 51, ал. 2 ЗЗД). Continue reading

Облигационно право ,

Естетична хирургия при деца със Синдром на Даун – проблемът за физическата нормалност като условие за социално включване

 

От търпимостта към приемането

 

По данни на Световната здравна организация Синдромът на Даун е най-често срещаното хромозомно заболяване в световен мащаб с приблизителна честота 1:1000 живо родени деца1. Причината за заболяването е наличие на допълнителна хромозома в 21 хомоложна двойка, оттам и другото име на синдрома – Тризомия 21. Някои от найчестите съпътстващи усложнения са свързани със сърдечни заболявания, зрителни и слухови увреждания, умствена изостаналост. Налице са характерни черти във външния вид като бадемовидна форма на очите, уголемен език, характерна гънка на дланта и форма на ушните миди и носа, които правят хората, живеещи със синдрома, лесно разпознаваеми. Continue reading

Биоправо, Медицинско право , ,

Приватизиране на обвинението? За монопола на прокуратурата да преследва престъпления от общ характер

Казусът

 

Съществува широко разпространено убеждение, че в редица случаи, в които органите на прокуратурата би трябвало да образуват досъдебни производства, да разследват и обвиняват лица в извършване на престъпления от общ характер, те неоснователно не го правят и по този начин по „извънправни“ съображения върху редица лица се „разпъва прокурорски чадър“. Като средство за преодоляване на това неизпълнение на служебни задържения от страна на прокуратурата наскоро (10.12.2015 г. в телевизионно предаване) бе предложено от доц. Кристиан Таков следното решение: всеки да може да повдига и поддържа обвинение в извършване на престъпление срещу всекиго за всичко, т.е. да бъде предвидена възможност за частно наказателно преследване на престъпления от общ характер пред съд в случаите, в които прокуратурата, нарочно сезирана, откаже да повдигне и поддържа обвинение. Continue reading

Конституционно право ,

Още веднъж за възнагражденията за процесуално представителство по данъчни дела

(някои критични бележки по формиращата се напоследък съдебна практика)

Ако неправдата напредва, то показва,

че онези, които са били длъжни да защитават

правото и закона, не ги пазят както трябва“

Илия С. Бобчев, адвокат от Пловдив[1]

Поводът да ангажирам отново вниманието на читателя с темата, която вече беше разгледана преди време[2], е формиращата се в последните години съдебна практика, в която се отказва присъждане на адвокатски хонорари по данъчни дела с аргумента, че само заплатените от страната разноски подлежат на възмездяване, т.е., щом адвокатският хонорар е договорен и доказателство за размера му е представен на съда по делото, но не е платен от страната до приключването на устните състезания, той не се присъжда.

В този смисъл било и Тълкувателно решение № 6/2012 г. на Общото събрание на Гражданската и Търговска колегия на ВКС, което съгласно чл. 130, ал. 2 ЗСВ е задължително за органите на съдебната власт. Всъщност именно задължителната сила на посоченото тълкувателно решение обикновено се ползва като единственият аргумент, за да се откаже присъждането на неплатен по делото адвокатски хонорар. Continue reading

Данъчно право ,

“Завинаги само твоя” – инвестицията да бъдеш жена

 

Книгата на Луис О'Нийл “Завинаги само твоя” (превод на Надя Баева), издадена от Orange Books през 2015 г. е книга, представяща ни една антиутопия на патриархалността. В един свят, управляван от Бащата – върховен политически лидер на Еврозоната, жените са оцелели единствено като функции. Жената отдавна е престанала да бъде пълноценна личност и се е разпаднала на три дестилирани и напълно отграничени роли (“еви”): компаньонката (репродуктивна функция) – която ражда Синове, конкубината (сексуана функция) – която удовлетворява сексуалните желания на мъжете, и целомъдрената (обучаваща функция) – която възпроизвежда моделът на подчинение на жените. Continue reading

Биоправо