Спортният арбитражен съд в Лозана (CAS)

                          

Произход

В началото на 80-те години постоянното увеличение на броя на международните спорове, произтичащи от спортни въпроси, и отсъствието на независим орган, специализиран в решаването на подобни казуси, който да постановява обвързващи за страните решения, стимулира водещите спортни организации да предприемат действия в тази насока.

През 1981 председателят на Международния олимпийски комитет (МОК)[1] Хуан Антонио Самаранч представя идеята за създаването на специална спортна юрисдикция, а през следващата година членът на МОК Кеба Мбайе, съдия в Международния съд на ООН в Хага[2], председателства работна група, натоварена със задачата да изготви устав на бъдещия Спортен арбитражен съд (CAS). През 1983 г. МОК официално приема устава и правилниците на CAS, които влизат в сила на 30 юни 1984 г. Continue reading

Спортно право ,

Липсата на подпис на ревизионния доклад като основание за нищожност на ревизионния акт

(статията е публикувана за пръв път в сп. „Счетоводство, данъци и право“, кн. 7/2016 г.)

На 22.06.2015 год. беше постановено Тълкувателно решение № 5/2015 г. на ОСК на ВАС, с което се прие по т. 2 от диспозитива, че не е налице нищожност на ревизионния акт, ако в ревизионния доклад, който е неразделна част от него, не е спазено изискването на чл. 117, ал. 2, т. 10 ДОПК за полагане на подписи от всички органи по приходите, които са го съставили.

Напоследък като че ли се превърна в традиция, за да не казвам мода, на върховните съдебни инстанции почти всяко тълкувателно решение да бъде подписвано от част от върховните съдии с особено мнение. Коментираното тълкувателно решение не е изключение.

Противоречивата съдебна практика, основание да се приеме тълкувателното решение, както и изразеното особено мнение по самото тълкувателно решение, ме карат да мисля, че разбунените духове на двете противопоставящи се с аргументацията си юридически фракции съвсем не са успокоени. Continue reading

Административно право, Данъчно право ,

Неравноправни ли са клаузи от потребителски договор за кредит, с които всички вреди от валутните промени и валутният риск са прехвърлени в тежест единствено на потребителя

 

За да се отговори правилно на поставения въпрос, ще изхождам от следните конкретно формулирани договорни клаузи:

 

Примерна клауза 1:

Погасяването на кредита се извършва във валутата, в която същият е разрешен и усвоен – швейцарски франкове. В случай, че на съответния падеж на погасителна вноска по главницата и/или лихвата Кредитополучателят не е осигурил дължимата сума в швейцарски франкове по сметката си, с която обслужва кредита, но има средства в лева или евро по други свои сметки в Банката, погасяването на кредита се извършва с тези средства след служебно изкупуване от Банката на дължимите швейцарски франкове по курс „продава“ на Банката за швейцарския франк към лева/евро, за което Кредитополучателят с подписването на настоящия договор дава своето неотменимо и безусловно съгласие и оправомощава Банката. Continue reading

Облигационно право , ,

Обезщетяване на вреди от незаконосъобразни облагоприятстващи индивидуални административни актове

За успешното провеждане на иска по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ трябва да се докаже причинно-следствената връзка (ПСВ) между незаконосъобразния административен акт (АА) и претендираните вреди (Тълкувателно решение № 2/27.06.2016 г. на ВАС по тълкувателно дело № 2/2015 г.)1. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ „държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице“. Следователно, въпреки особеностите на отговорността по ЗОДОВ2, понятието за ПСВ е идентично с това, което се полза в областта на непозволеното увреждане (чл. 45 във връзка с чл. 52 ЗЗД)3. Оттук и необходимостта при прилагането на ЗОДОВ да се съобразят достиженията на цивилистиката по проблема за ПСВ, но и да се адаптират нейните постулати към спецификите на административния деликт. Continue reading

Административно право, Гражданско право

Правосубектността между интереса, волята и паметта

(статията е публикувана за пръв път в "Право и права. Сборник в памет на проф. д-р Росен Ташев" Съставител: Симеон Гройсман. С., 2016, с. 142-170)

 

Теорията на интереса и теорията на волята обикновено се противопоставят при търсенето на обяснение, от една страна, на правосубектността1 (кои следва да бъдат субектите на правото) и от друга страна, при дефинирането на субективните права (кое превръща една възможност в субективно право)2. По-долу ще се опитам да представя и докажа тезата, че двете теории имат различно значение в контекста на разделението между правоспособност (дефинирана като способност да бъдеш носител на права и задължения) и дееспособност (дефинирана като способност лично да упражняваш права и задължения) като формално обособими компоненти на правосубектността. Пътят на планираното “доказване” на посочената теза преимуществено ще преминава през практическите въпроси относно правните последици на запрещението и относно правния статус на поставените под запрещение лица. Continue reading

Гражданско право ,

Бакшишът

Първа част 

проф. дюн дфн Рудолф фон Йеринг

Печат и издателство „Георг Вестерман“, Брауншвайг, 1882

(превод: Маргарита Павлова)

 

Увод

 

В тазгодишния априлски брой на списанието на издателство „Вестерман“ публикувах статия за бакшиша, която понастоящем поради големия читателски интерес се отпечатва в отделно издание. В увода обяснявам това, което ме мотивира да работя по тази толкова отдалечена от моята област на изследване тема: не бих го направил, ако не ми беше нужно за взаимовръзката между изследванията върху същността на обичая, върху които работя от години. Моята статия многократно е обсъждана в пресата и даде повод и на хумористичните издания да погледнат обекта от неговата хумористична страна, към което проявявам пълно разбиране. Също така получих всякакви писма, одобрителни и неодобрителни, с известен подател и анонимни, като напр. от „група студенти“, които подкрепят даването на бакшиш, по чиито знания за пунктуациятата и изказ съдя, че не би следвало да са в немски унивеситет. И стихове не липсваха – на тях дължа убеждението, че противоречието между римувания и неримувания текст не е непреодолимо. Дори един търговец на книги възнамерява да ми окаже честта статията ми да бъде публикувана в самостоятелно илюстровано издание – награда, която не съм получавал за нищо, написано от мен досега. Някои хора насочиха вниманието ми към други социални проблеми, които да разгледам по същия начин, както направих с бакшиша. Continue reading

Гражданско право, Философия , ,

Определяне на разноските за юрисконсулт и адвокат в съдебния процес

 

С решение № 10 от 29.09.2016 г. по конституционно дело № 3/2016 г на КС се отхвърля искането на омбудсмана на Република България за установяване на противоконституционност на чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс. Извън предметния обхват на конституционното производство и извън конституционно предвидените предели на задължителна сила на споменатото решение на Конституционния съд са останали посочените по-долу въпроси, които са от съществено значение за решаване на делото и следва да се разгледат от съда.1

 

1) пряко приложима ли е Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в случаите, при които страна в процеса е била представлявана от юрисконсулт и ако не е, как се определя в този случай размерът на разноските;

2) противоречи ли в случая приложението на Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. на правото на Европейския съюз – чл. 101 и чл. 102 ДФЕС и чл. 47 ХПЧЕС;

3) дали с оглед спецификите на конкретното дело приложението на разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т.1 във вр. с ал. 5 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. противоречи на закона – чл. 78, ал. 5 ГПК? Continue reading

Граждански процес