Предмет на настоящата критична бележка са възприетите в определение № 102 от 11.03.2011 г. по ч.гр.д. № 78/2011 г., I г.о., ВКС, становища относно отказа от наследство при наследствена трансмисия и допустимостта на неговото вписване.
Казусът, стоял на вниманието на ВКС е бил следния:
„… касаторът е подал заявление за вписване на отказа му от наследството на Х. Б. В., починал на 07.05.1941 г. С определение № 60 от 17.01.2011 г. по гр.д. № 68/2011 г. Районен съд – гр. Ловеч е отказал да впише отказа. С обжалваното определение Окръжният съд – гр. Ловеч е потвърдил определението. Приел е, че касаторът не е законен наследник на Х. В. Той е наследник на М. Б. и може да направи отказ от нейното наследство, а не от наследството на Х. …. в изложението по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК е формулиран въпрос допустимо ли е да се впише отказ от наследство на лице, което не е наследник по права или по съребрена линия на наследодателя, а е наследява брата на съпругата на сина на наследодателя. Сочи се основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Continue reading
a WordPress rating system















